Керъл Кларк - Картината

— Спомняте ли си? — в един глас се учудиха Реган и Тед.

— По дяволите, да. Тя висеше зад бара в заведението на мистър Спуунфелоу. В деня, когато въздишайки по Жералдин, за пръв път влязох там, дядо й тъкмо я сваляше от стената, за да освободи място за малката елхичка в ъгъла. Сигурно е имал нови идеи за обзавеждането след пътуването си до Ню Йорк. И знаете ли? Той така и не я постави отново преди да напусна града няколко месеца по-късно. И ето я сега, известна, колкото трябва да бъде. Трябваше да се опитам да я купя още тогава от него.

— Сега — каза Тед като погледна тетрадката си, — можете ли да кажете, че имахте силен копнеж да се завърнете към корените си?

— Можете и така да се каже, ако искате — отговори Енгъс. — В интерес на истината, след смъртта на Емили, миналата година се почувствах самотен. Децата ми са големи вече и се разпръснаха. Не исках да бъда в тежест на никой от тях, но знаех, че трябва да се преместя някъде. Там, където бях, имаше прекалено много спомени. И така, един ден прочетох статията ви — той потупа Тед по гърба, — и тогава ми дойде тази идея. Казах си, защо пък да не се върна обратно? Това е мястото, където всичко се развива. Има предимствата на малкия град, но и удобствата на големия. Винаги са ми липсвали снега и планините. Емили винаги казваше, че не си пада по студеното, така че никога не се върнахме. Но пък внуците ми са много добри скиори, затова реших да видя какво може да ми предложи това място. Ще разглеждам няколко къщи тази седмица. Доста е скъпо тук! Но има една къща извън града, която се нуждае от малко ремонт. Жената в агенцията за недвижими имоти мисли, че е чудесна за човек като мен. Така или иначе, ще си взема някоя къща наоколо.

Тед се обезпокои.

— Значи не е сигурно, че се връщате обратно?

— Шегувате ли се? Тук съм едва от един ден и се чувствам отново жив. Бях толкова нещастен след смъртта на Емили. Тя боледуваше известно време и след като се спомина в душата ми настана празнота, която не знаех как да запълня. Когато вчера се завърнах в планината, почувствах, че отново съм си у дома.

До този момент Тед драскаше като луд.

— Чудесно, чудесно.

Реган не можа да се въздържи, да не зададе още един въпрос.

— Смятате ли да се обадите на Жералдин докато сте тук?

Енгъс прекара пръсти през гъстата си бяла коса.

— Трудно е, като си спомниш, че не са ти дали възможност на времето. А това беше времето, когато изглеждах добре.

Реган се засмя.

— Вие все още изглеждате добре! Освен това, това е било преди много време.

— Ами, не зная. Но ще ви кажа нещо… — той извади от джоба си билет за празненството на Луис. — Ще направя всичко възможно, за да се опознаем отново.

Когато Реган се прибра в стаята си, Кит беше почти готова.

— Точно навреме — възкликна Кит. — Трип ми донесе вестник. Излежавах се в леглото ти, информирах се за събитията, дремах и най-накрая събрах сили да вляза да се изкъпя. А как мина твоята сутрин?

— Интересно — каза Реган, докато изваждаше скиорските си панталони от гардероба. Тя разказа на Кит за Тед и за срещата им с Енгъс.

— Ще ти кажа едно нещо — рече Кит, като си решеше косата. — Да пукна, ако си изгубя ума по този антиквар за десетки години. Ще си позволя да тъгувам само няколко месеца.

— Той не тъгува за нея. Това е различно — настоя Реган. — Не се е върнал тук заради нея. Те никога не са ходили заедно, това е различно — сега тя навличаше чорапите си. — Той помни, че „Завръщане у дома“ е висяла в заведението на Спунфелоуови.

— Чудя се защо Жералдин никога не е ходила с него — помисли си на глас Кит.

— Аз също. Може би просто е бил прекалено стар за нея. Все пак нещо не е наред.

— М-мм — каза Кит докато се изучаваше в огледалото. — Не може да я е отегчил до смърт с разговори за компютри. Те още не са били изобретени.

Реган се засмя.

— Винаги има нещо скучно, за което да се говори. Хайде да се махаме от тук. Момчетата сигурно са вече в планината.

На излизане минаха покрай Трип.

— Хей, Реган — извика той. — Обадих се на някои художествени галерии в града. От една от тях казаха, че ще дойдат да вземат картината на Луис. Ще трябва да минеш от там утре, за да избереш рамка.

— Чудесно! — кимна Реган. — Благодаря ти много. Ще успеят ли до четвъртък?

— Ще я донесат в четвъртък.

— Трип, свършил си чудесна работа.

— Имаш ли нещо против да го изложиш в писмена форма за баща ми? — попита той.

— Ще намерим начин да го вмъкнем в автобиографията ти — рече Реган и се отправи заедно с Кит към вратата.