Керъл Кларк - Картината

— Не зная. Има нещо странно в него.

Беше четири часа и започваше да се стъмва.

— Ще се преоблечем и ще вземем такси до Кендра — рече Реган.

Мислеше си колко хубаво би било, ако Ивон е намерила телефона на братовчедката на Беси и го донесе със себе си.

Точно в два Ида си грабна палтото и изхвърча от магазина за химическо чистене.

— Къде си се забързала така? — извика Макс след нея.

— На едно много по-вълнуващо място от това — провикна се Ида и входната врата се затвори след нея.

Прибра се в къщи, за да се поосвежи малко и в три без една беше вече на пътеката пред къщата на Кендра Ууд.

„Изглежда като къща на известен човек — реши тя, съдейки по размера и облицовката от камък и дърво. — Такива къщи можеш да видиш в телевизионната програма на Робин Лийш“.

Позвъни на звънеца и чу през вратата мелодията, която се разнесе от него в къщата. „Колко сложно — помисли тя, — когато едно динг-данг може да свърши същата работа“. Побутна очилата на носа си и издиша, любувайки се на гледката на топлия си дъх сред студения въздух. „Сигурно от тук е дошъл изразът «Да си под пара»“ — реши тя.

Изведнъж вратата се отвори и на прага застана не друг, а една от любимите й актриси — Кендра Ууд. Изглеждаше шик както винаги, облечена в скиорски пуловер и стегнати панталони.

— Ида? — попита тя.

— Така ми викат — пошегува се Ида и влезе във фоайето. — Толкова се радвам да се запознаем. Гледала съм всичките ви филми — не можа да премълчи тя, след което си спомни, че Дейзи я предупреди да не говори твърде много.

— Това е чудесно — каза Кендра и взе палтото й, — въпреки че има някои, които бих искала да забравя.

— О, зная какво имате пред вид. Някои от последните ви филми просто не отговаряха на таланта ви.

Кендра се усмихна наполовина, докато Ида прибираше очилата в чантичката си.

— Готово. Разбрах, че ще се появите на Бродуей скоро.

— Да, тъкмо разучавах сценария.

Очите на Ида се разшириха.

— Наистина ли! Колко вълнуващо!

— Дано да е така — каза Кендра мрачно. — Надяваме се да се получи истинско шоу. Ела вътре да се запознаеш с всички. Те са изтощени след първия ден на ски. Днес ходихме до Сноумас.

Ида я последва в хола, където огънят буйно гореше, а синовете и мъжът на Кендра четяха текста заедно с няколко гости.

— Ида, позволи ми да те запозная с… — и Кендра я запозна с всички.

— Обичам книгите ви. Прочела съм всички — Ида информира Нора.

— Благодаря — рече Нора и стана, за да си стиснат ръцете. — Винаги е приятно да го чуеш.

— Аз съм директор по погребенията — представи се Люк.

Ида погледна объркано.

— Много хубаво.

— Не го слушайте — засмя се Нора.

— Ида, нека да ти покажа останалата част от къщата и после ще се върнем отново в кухнята? — предложи Кендра.

— Добре — кимна Ида, докато сензорите й поемаха всяка подробност.

Минаха през дългия коридор и хвърлиха бърз поглед на спалнята на домакините и на стаята за гости.

— Всеки си оправя сам леглото, но ако можеш да минаваш с прахосмукачката и да почистваш тоалетната, ще бъде чудесно.

— Само почистване с прахосмукачка, за да се освежи къщата — каза Ида, — и измиване на тоалетната и става като ново.

Кендра й се усмихна.

— Толкова се радваме, че си тук. Надявам се, да не ти дойде прекалено много. Зная че работиш в химическото чистене в града.

„Тя се шегува — помисли си Ида. — Не трябва и да ми плащате за тази работа“ — Тя махна с ръка към Кендра. — О, само за една седмица е. Аз обичам да работя.

— Добре — засмя се Кендра. — И аз също обичам да работя.

В кухнята, на голямата маса за рязане, Кендра беше оставила продукти за салата.

— Ще имаме гости за вечеря. Мисля, че ако направиш салата и стоплиш соса за спагетите ще бъде достатъчно.

— Направили сте сос? — попита Ида.

— Предполагам, че го е направил предишният ни иконом. Беше във фризера. В интерес на истината, той беше така добър да ни остави някои неща преди да изчезне.

— Хайде, скъпа — провикна се Сам от дивана. — Стига си мислела за Ибън, а ела да учиш сценария.

— Сядай — Ида подкани Кендра. — Аз ще се погрижа за всичко.

Кендра седна на дивана и взе текста, докато Ида се зае да мие зелката и да реже зеленчуци. Беше приятно и спокойно и всички в хола се наслаждаваха на тишината. „Бих искала да си поговорят малко“ — помисли си Ида след половин час мълчание. Сосът беше на печката, хлябът беше готов да се подгрее и салатата изстиваше в хладилника.