Керъл Кларк - Картината

— Защо ли ме е търсила Беси? — зачуди се Реган.

— Може би е искала да ти каже довиждане — предположи Люк.

Реган се намръщи на баща си.

— Ивон, застрахователният агент каза ли нещо друго?

— Те знаеха, че Ибън е бил у нас онази нощ. Знаят също, че е работил за Сам и Кендра Ууд, а сега го няма, точно както и картините им. Беси работеше при нас и също е била там същата нощ. Те мислят, че може да са свързани помежду си.

Реган мислеше на глас.

— Спомням си, че Беси каза, че е видяла Ибън миналата седмица, когато е минал да вземе играчките за децата.

— Може би тогава са измислили плана си — Люк отпи от напитката си.

— Кога е почивният й ден?

— Различно.

— А миналата седмица?

— В петък.

— Къде ходи тя?

— Не знам — каза Ивон. — Излезе сутринта и се върна вечерта. На следващия ден бяхме толкова заети с приготовленията за партито, че нямаше кога да ни каже. Ходихме на ски. Дори не зная дали е излизала този ден.

— Ибън е ходил да пазарува във Вейл миналата седмица. Нора намери касова бележка от някакъв магазин, наречен Мишмиш или нещо подобно … — каза Сам.

— Мишмаш — поправи го Нора. — Като добър гражданин аз я предадох на полицията.

— Както и да е. Нямаше го в петък. Тя беше свободна в петък. Картината на Бисли беше открадната в петък във Вейл от мъж и жена. Сега и Ибън и Беси ги няма, просто не знам …

Реган сви рамене.

— Не знам, Беси официално не е изчезнала. Ние просто нямаме телефонния й номер. Не мога да си ги представя заедно. Те са възможно най-неподходящата двойка. Тя му беше толкова ядосана за това, че миналата година е направил цялата къща в кал. И продължаваше да му се сърди за това и последния път, когато говорих с нея. Освен ако всичко не е било театър …

Ида стоеше в кухнята и се стараеше да не изглежда, че подслушва всяка дума. Изпитваше върховно удоволствие. Докато вземаше лед от фризера, тя отново забеляза грижливо подредените отделения за храни. „За човек, който възнамерява да замине — помисли си тя, — той е бил прекалено загрижен да остави малко храна преди да напусне. Повечето мошеници биха си ги взели. В наши дни накъдето и да се обърнеш, ще намериш заведения за бърза закуска. Трябва да кажа нещо“.

Ида си прочисти гърлото.

— Знаете ли — каза тя, — Ибън е оставил много храна тук. Пиле, сос за спагети, който аз опитах и наистина е …

— Виждате ли — прекъсна я Реган. — Не е много последователно. Защо му е трябвало да приготвя всичката тази храна? А също и да остави стаята си неоправена и да зареже всичките си неща. Нещо просто не съвпада.

— Беси трябва да се върне в четвъртък — каза Ивон. — Надявам се, че ще го стори и ще отговори на някои въпроси.

— Ако се върне — рече Реган, — това ще бъде първият добър знак.

— Хайде — извика Ида, — ВСИЧКИ НА МАСАТА.

Вечерята беше възхитителна. За Ида спокойно можеше да се каже, че знае как да сервира топло ядене. Освен това всички са съгласиха, че Ибън е свършил чудесна работа със спагетения сос.

— Чудя се за какво ли е мислил Ибън, докато го е правил — каза Кендра.

— Още малко лук, още малко чесън… — пошегува се Сам и отхапа парче хляб.

По време на кафето Реган и Кит решиха да отидат с Патрик и Грег да карат моторни шейни на следващия ден.

— Моторните шейни са истинско приключение — изписука Ида. — Моят зет Бък каза, че всички си тръгвали с усмивка на лицето.

— Ще е забавно да се пробва — каза Реган.

— Ще извикаш ли този с дрехите да ви придружи? — поинтересува се Нора.

— По-добре ще е да не го прави — рече Кит. — Иначе аз ще съм вързана за компютърния дърдорко.

— Госпожо Рейли — каза Патрик, — Реган и Кит вече имат гаджета.

— Винаги съм харесвала по-младите мъже — засмя се Реган.

— Тогава защо не вземете нашата кола довечера, за да можете да вземете момчетата утре? — предложи Кендра.

— Ще бъде чудесно — отговори Реган.

Час по-късно Реган и Кит влизаха в дискотеката. Още докато си плащаха билетите, чуваха как гърми музиката. Като направиха няколко крачки навътре, видяха Лари да танцува с русото дългокосо момиче, с което разговаряше и предишната вечер. Той им махна с ръка, сияещ като холандски чичо.

— Стюарт и Дерууд са на бара. Чакат ви — надвика музиката той.

— Благодаря, Лар — отвърна му Реган. Когато Лари се отдалечи, тя се обърна към Кит. — М-м да, Лар, беше ми приятно да се запознаем.

— Как може винаги да съм такъв късметлия? — попита Кит.

— Не знам. Но ще трябва да си направим път през тълпата и да видим дали ще ги намерим.