Керъл Кларк - Картината

Ида наряза малко сирене и го сложи на подноса. Накрая, когато не можеше да отлага повече, отиде до банята и я прегледа още веднъж. Когато се върна в кухнята, компанията в хола се разотиваше. Момчетата се бяха прибрали в стаята си на долния етаж, където имаше видео игри, а останалите се къпеха и обличаха.

Кендра със сценарий в ръка отиде до кухненския плот.

— Ида, ще се радвам, ако напазаруваш малко утре. Може би трябва да направим списък — тя извади тефтерче и химикалка от едно чекмедже.

— Списък за покупки в едната ръка и сценарий в другата — пошегува се Ида.

— Да — каза Кендра разсеяно и започна да записва това, което трябваше да се купи. Когато списъкът беше готов, тя даде на Ида малко пари. — По-добре да ти ги дам сега, защото по-късно може и да забравя.

Когато Кендра отиде в спалнята си, Ида приготви масата в столовата, която гледаше към предния двор. „В тази къща, изглежда всички гледки са прекрасни“ — помисли си тя.

В шест часа звънецът на входната врата иззвъня и Ида побърза да отвори. Оказа се, че са семейство Грант. Ида знаеше, че те са второто ограбено семейство. Кендра дойде да ги посрещне. Влязоха в хола и не след дълго в стаята вече се чувстваше атмосферата на купон. Нора, Сам и Люк се появиха отново и мъжете приготвиха напитките. Звънецът отново иззвъня. Този път беше дъщерята на Райли, Реган и приятелката й Кит.

— Аз съм Ида — информира ги тя, като им вземаше палтата. — Тук съм да помагам за няколко дни.

„Понеже Ибън не е тук, за да го прави“ — помисли си Реган.

— Приятно ми е да се запознаем, Ида. Аз съм Реган, а това е приятелката ми Кит.

Ида кимна и се забърза да остави палтата им. Реган и Кит влязоха в хола и поздравиха всички.

— Кит, толкова се радвам да те видя — Нора целуна и двете и ги заведе до дивана.

Всички бяха дошли и Сам им сервира напитките.

— Вие двете забавлявате ли се? — попита Нора с надежда.

Смехът на Кит приличаше на мяучене на котка.

— Запознахме се с един тип, който хареса Реган. Ще ходим с него на танци по-късно. Има си собствена компания …

Люк видя как зениците на Нора се разширяват.

— Каква компания? — попита тя.

— За детски облекла. Той произвежда най-възхитителните детски дрехи. Дори ни показа една рекламна брошура.

— Звучи чудесно — каза Нора с треперещ глас.

— Бъди спокойна, сърце мое — промълви Люк.

— Мамо — запротестира Реган, — ти дори не си го видяла. Не знаеш нищо за него.

— И всички знаем какво може да излезе от това — изсумтя Сам.

— Изглежда, че обича децата — каза Нора.

— Изглежда, че обича парите, които може да изкара от техните дрехи — рече Реган.

— Ами ти, Кит? — провлечено попита Люк.

— Аз ще ви кажа — избърза Реган. — И Кит си има един ухажор. Господин „Всичко, което винаги си искал да знаеш за компютрите, а после съжаляваш, че си питал“. Мисля, че двамата с Кит са чудесна двойка.

Кендра се засмя.

— А ти какво ще кажеш, Кит.

— Не е лош. Не е чак толкова отегчителен.

— Човек може понякога да обикне и такъв човек. Просто му дай време — предложи Ивон.

— Да не би да искаш да ми кажеш нещо? — реагира Лестър дълбокомислено.

— Не скъпи, беше любов от пръв поглед.

„Заради чековата ти книжка“ — помисли си Реган.

— Ивон — каза на глас, — съжалявам, че ти досаждам отново, но намери ли телефона на братовчедката на Беси?

— Не зная дали трябва да говорим сега — Ивон погледна към Лестър.

— Какво? — попита Реган.

— Имам новини за теб!

— Какви? — попита и Кендра.

— Не намерих номера, но ми се обади застрахователният агент. Господи, те винаги знаят всичко. Искат да говорят с Беси колкото се може по-скоро.

— Те винаги разпитват домашните помощници, когато има кражба в къщата — каза Реган.

— За втори път — каза Лестър.

— Какво искаш да кажеш? — попита Реган.

— Човекът ни каза, че в последната къща, където Беси е работила, също е имало голяма кражба. Тогава също са я разпитвали.

— Кога е било това? — отново попита Реган.

— Преди дванайсет години. Прекрасно, нали?

Сам избухна в смях.

— Лестър, ще трябва да внимаваме кого уволняваме. Аз уволних крадец на скъпоценности, а ти на картини. Може би двамата са се събрали.

Ида беше толкова възбудена, че не можа да се въздържи.

— Аз няма да открадна нищо — изтърси тя, докато сервираше соса за спагетите.

Сам се обърна към нея.

— Това е хубаво, Ида, защото ние много се безпокояхме за теб.

Ивон се засмя.

— Не мисля, че Беси има нещо общо с кражбите. Но е подозрително, а не знам как да се свържа с нея.