Софи Кинсела - Пожелай ми слънчогледи

Спирам се на малка черна рокля, вадя черно бельо и симпатични черни сатенени обувки. В гардероба ми от 2007 година няма нищо голямо. Няма удобни пуловери, няма очукани обувки. Всичко е изискано, изтънчено, марково и безупречно.

Връщам се в спалнята и пускам хавлиената кърпа на пода.

— Здрасти, Лекси!

— Ау! — подскачам уплашено. На големия екран до леглото се вижда лицето на Ерик. Покривам гърди с ръце и се скривам зад един стол.

Гола съм и той може да ме види.

Той ми е съпруг, напомням си аз. Виждал ме е гола и преди, голяма работа.

Само че се чувствам неловко.

— Ерик, ти виждаш ли ме? — питам с изтънял глас.

— В момента не — смее се той. — Натисни „Камера“.

— Добре, добре — въздишам облекчено. — Чакай малко.

Намятам халат и бързо започвам да събирам разпилените из стаята дрехи. Научих много бързо, че Ерик не понася нищо да се търкаля по пода. Нито пък да виси по столовете. Не понася никакъв безпорядък. Слагам всичко под завивката, тупвам отгоре една възглавница и приглаждам с ръка.

— Готова съм! — Поглеждам екрана и превключвам „Камера“.

— Отдръпни се — инструктира ме той и аз се отдръпвам. — Сега вече те виждам! Имам още една среща, след това си тръгвам. Готово ли е всичко за вечерята?

— Мисля, че да!

— Чудесно — огромната му уста се разтяга в усмивка. — Как беше в службата?

— Супер — незнайно как успявам да го излъжа. — Видях Саймън Джонсън и целия си отдел, и приятелките си…

Млъквам и си припомням отново преживяното унижение. Мога ли все още да ги наричам приятелки?

— Браво. — Не съм сигурна, че Ерик ме слуша. — Хайде, приготвяй се. Ще се видим по-късно, мила.

— Чакай — моля го аз. — Ерик.

Той ми е съпруг. Може да не го познавам, но той ме познава. Обича ме. Ако има човек, с когото да мога да споделя проблема си, човек, който да ме окуражи, това е той.

— Казвай — кима Ерик от екрана.

— Днес Фи каза… — все още не мога да повторя думите. — Каза, че съм била гаднярка. Истина ли е?

— Разбира се, че не си гаднярка.

— Наистина ли? — питам обнадеждена. — Значи не съм адско изчадие в ролята на шефка.

— Мила, ти не можеш да си адско изчадие, дори да искаш. — Ерик говори с такава увереност, че аз въздишам от облекчение. Трябва да има някакво обяснение. Може нещо да се е объркало, да става въпрос за недоразумение и всичко ще се оправи…

— Аз бих казал, че си… корава — уточнява той.

Облекчената усмивка застива на лицето ми. Корава ли каза? Не ми харесва как звучи думата „корава“.

— Това в добрия смисъл ли го казваш? — Старая се да говоря небрежно. — Корава и въпреки това приятелски настроена и мила, това ли имаш предвид?

— Миличка, ти си от хората, които умеят да преследват целите си. Теб амбицията те тласка напред. Управляваш отдела си с твърда ръка. Ти си страхотна шефка! — Той се усмихва. — Трябва да затварям. Ще си видим скоро.

Екранът угасва и аз съм обзета от нова несигурност. Истината е, че съм по-уплашена, отколкото досега.

Корава. Това не е ли просто друг начин да кажеш „адско изчадие в ролята на шефка“?

Каквато и да е истината, не мога да допусна това да ме скапе. Трябва да вдигна глава и да гледам напред. Минал е вече час и настроението ми е малко по-добро. Сложила съм си нова диамантна огърлица. Напръскала съм се със скъп парфюм. Освен това тайно изпих чаша вино и светът се превърна в по-приветливо място.

Значи нещата може и да не са чак толкова непоправими, колкото изглеждат. Може да съм се скарала с приятелките си; може Байрън да ламти за поста ми, може и да нямам представа кой е Тони Дюкс. Въпреки това ще се справя. Ще науча отново как да си върша работата. Ще изградя отново мостовете към Фи и останалите момичета. Ще потърся в „Гугъл“ кой е Тони Дюкс.

Истината е, че все още съм най-щастливото момиче на света. Имам невероятен съпруг, великолепен брак и страхотен апартамент. Само погледнете! Тази вечер всичко е дори по-лъскаво от обикновено. Масата за вечеря е разтегната и подредена с блестящи сребърни прибори и кристални чаши, а украсата в центъра е подходяща за сватба. Поставени са дори картички с имената на присъстващите, при това написани в калиграфски стил.

Ерик каза, че щяло да бъде приятелско събиране. Един господ знае какво става, когато каним официални гости. Може би тогава сервират икономи с бели ръкавици.

Внимателно си слагам червило „Ланком“ и попивам със салфетка. След като приключвам, се оглеждам внимателно. Косата ми е вдигната, роклята ми стои съвършено и на ушите ми проблясват диаманти. Приличам на елегантно момиче от някоя реклама. Имам чувството, че всеки момент на екрана ще се появи надпис.