Стивън Кинг - Проклятието

Хюстън дръпна шкафчето си, извади кокаина и смръкна от него. Предложи го и на Халек. Халек поклати глава.

— После — продължи Хюстън, — преди около пет години една възрастна госпожа дойде на преглед и се оплака от силни болки във венците си. Тя вече е покойница. Ще си спомниш за нея, ако ти кажа името й. Погледнах вътре и Боже Господи! Не можех да повярвам. Последните й зъби бяха паднали преди десетина години — тя вече беше към деветдесетте — и ето че й бяха се показали няколко нови… всичко пет. Нищо чудно, че се оплакваше от болки във венците, Били! Растеше й трети комплект зъби. Бяха се показали на осемдесет и осем годишна възраст.

— И ти какво направи? — попита Халек.

Беше изслушал всичко това само с част от вниманието си — думите го заливаха и успокояваха като фон, като конфети, които се спускат от покрива на универсален магазин с преоценени стоки. Съзнанието му все още бе насочено главно към облекчението — кокаинът на Хюстън сигурно бе слабо средство в сравнение с това облекчение. Мисълта му се стрелна към стария циганин със скапания нос, но образът бе загубил тъмната си потайна сила.

— Какво направих? — повтори въпроса Хюстън. — Боже, какво можех да направя? Дадох й рецепта за лекарство, което просто бе по-силна форма на мазилото, което се дава на бебетата, когато почват да им растат зъби. Преди да умре, имаше още три — два кътника и един кучешки. Виждал съм и други неща, много неща. Всеки лекар попада на странни случаи, които не може да обясни. Но стига вече с книжката „Ако искаш, вярвай“, фактът е, че много от особеностите на човешкия метаболизъм, на обмяната на веществата, не са ни ясни. Има някои като Дънкан Хоупли… Знаеш го Дънк?

Халек кимна. Шефът на полицията във Феървю, който изгонва циганите и прилича на второкласно издание на Клинт Ийстуд.

— Яде, като че всяко ядене му е последното — продължи Хюстън. Боже Господи, никога не съм виждал толкова лаком човек. Но теглото му остава винаги около седемдесет и пет килограма и тъй като е над метър и осемдесет, той винаги си е наред. Метаболизмът му е така мощен, че изгаря калориите два пъти по-бързо, да кажем, от Ярд Стивънс.

Халек кимна. Ярд Стивънс беше собственикът и единственият работник в „Горе главите“, бръснарския салон на Феървю. Тежеше някъде към сто и четиридесет килограма. Като го гледаш, се питаш дали жена му не му връзва обувките.

— Ярд е горе-долу с ръста на Хоупли — добави Хюстън, — но колкото пъти съм го виждал на обед, той само побутва храната си. Може би яде много, като е сам. Кой знае. Но не вярвам. Той има гладно лице — разбираш ли?

Били се усмихна и кимна. Разбираше. Ярд Стивънс изглеждаше, по думите на майка му, „като че ли храната не му е от полза“.

— Ще ти кажа и нещо друго, макар че това може да са само приказки от улицата. И двамата пушат. Ярд Стивънс казва, че пакет леки „Марлборо“ на ден му стига, което значи, че навярно пуши пакет и половина, два. Дънкан твърди, че пуши два пакета „Камъл“ на ден, което значи, че оправя три, три и половина. Кажи, виждал ли си някога Дънкан Хоупли без цигара в устата или в ръката?

Били си помисли и тръсна глава. Междувременно Хюстън успя да смръкне още една доза.

— Аа, стига толкова — отсече той и властно затвори шкафчето. — Както и да е, ето ти го Ярд, който пуши пакет и половина цигари с ниско съдържание на катран дневно, и Дънкан, който оправя три пакета, или повече, дробозацапватели всеки ден. Но човекът, който наистина кани белодробния рак да дойде и да го изяде, е Ярд Стивънс. Защо? Защото метаболизмът му куца, а темпото на метаболизма е някак си свързано с рака.

Има лекари, които твърдят, че ще можем да лекуваме рака, когато разгадаем тайните на генетичния код. Някои видове рак, може би. Но никога няма да го излекуваме напълно, докато не разберем метаболизма. Което ни връща към Били Халек — невероятния смаляващ се човек. Или може би невероятният смаляващ масата си човек ще е по-добре. Не наслагващ, а смаляващ.

Хюстън се изсмя със странен и доста глупав цвилещ смях, а Били си помисли: Ако кокаинът има такова въздействие, аз може би ще се придържам към бисквитите.

— Значи не знаеш защо слабея?

— Ни най-малко. — Хюстън изглеждаше доволен от това. — Но предполагам, че ти всъщност сигурно се мислиш за слаб. Това може да стане, ще знаеш. Срещаме го доста често. Идва някой, който наистина иска да отслабне. Обикновено нещо го е уплашило — сърцебиене, припадък, докато е играл тенис, бадминтон или волейбол — нещо такова. Така че аз му предписвам хубава, облекчаваща диета, която ще му позволи да сваля по кило-две на седмица през следващите няколко месеца. По този начин може да се отслабне между осем и осемнайсет килограма безболезнено и без напрежение. Добре. Само че голяма част от хората отслабват много повече. Спазват диетата, но отслабват с повече килограми, отколкото може да се обясни с диетата. Като че ли някой часови в ума им, който е спал години наред, се събужда и започва да вика нещо равнозначно на „Пожар“. Самият метаболизъм се ускорява… тъй като часовият му е казал да отпрати няколко кила преди цялата къща да е изгоряла.