Стивън Кинг - Проклятието

Халек дълго и колебливо въздъхна.

— Бях се уплашил.

— Тъкмо хората, които не се плашат, умират млади — отговори Хюстън. После отвори шкафчето на бюрото си и извади шишенце с малка лъжичка, закрепена на верижка за капачката. Халек забеляза, че дръжката на лъжичката изобразява Статуята на свободата. — Нещо сладичко?

Халек поклати глава. Доволен бе обаче, че седи там със скръстени ръце върху корема си — върху смаления корем — и гледа как най-преуспелият семеен лекар във Феървю смърка кокаин първо с едната, а после с другата си ноздра. Той върна шишенцето в бюрото си и извади друго шише и пакетче тампони. Потопи единия тампон в шишето и го сложи в носа си.

— Дестилирана вода — обясни той. — Човек трябва да си пази синусите. — И намигна на Халек.

Навярно лекува бебетата от пневмония, когато главата му е пълна с тази гадост, помисли си Халек, но не особено ядосано. В момента не можеше да не харесва поне малко Хюстън, защото Хюстън му бе казал нещо хубаво. Сега най-много му се искаше да седи там със скръстени върху смаления си корем ръце, да изследва дълбините на колебливото си облекчение, да го изпитва като нов велосипед или да го изпробва като нова кола. Като излизаше от кабинета на Хюстън, си помисли, че сигурно щеше да се чувствува почти като новороден. Ако някой режисьор филмираше сцената, би могъл да включи темата на „Тъй рече Заратустра“ към музикалния фон. Мисълта накара Халек първо да се усмихне, а после и да се засмее на глас.

— Каква е смешката — попита Хюстън. — В този тъжен свят не трябва да изпускаме нито една смешка, Били, момчето ми. — Той шумно смръкна, а после навлажни ноздрите си с нов тампон.

— Никаква — отговори Халек. — Просто… бях се уплашил, нали? Вече се опитвах да свикна с мисълта за голямото Р.

— Е, може и да ти се наложи — допусна Хюстън, — но няма да е тази година. Не ми трябват лабораторните резултати по Хейман-Райхлинг, за да ти го кажа. Ракът си има собствен облик. Особено когато вече е излапал петнайсетина килограма.

— Но аз си ям не по-малко от всякога. Казах на Хайди, че правя повече упражнения, което не е далеч от истината, но тя възрази, че не може да се свалят петнайсет кила само с усилване на упражненията. Според нея така само би могло да се натрупат твърди тлъстини.

— Това изобщо не е вярно. Най-новите изследвания показват, че упражненията са много по-важни от диетата. Но за човек, който тежи — който тежеше — толкова над нормата като тебе, тя има известно основание. Ако някой дебеланко рязко увеличи упражненията си, утешителната му награда обикновено е някоя солидна и доста тежка тромбоза. Тя няма да те убие, но вече няма и да си помислиш за игра на голф или за возене на най-опасната голяма пистова количка по панаирите.

Били си помисли, че Хюстън става приказлив от кокаина.

— Не го разбираш — продължи той. — Аз също не го разбирам. Но в тоя занаят виждам много неща, които не разбирам. Един приятел неврохирург в града ме извика да ми покаже необикновени черепни рентгенови снимки преди около три години. Някакъв студент от университета „Джордж Вашингтон“ отишъл да се прегледа, защото имал ужасно главоболие. Това било като типична мигрена за колегата ми — момчето изглеждало характерно за такова заболяване, но човек не бива да отминава току-така тия неща, защото подобно главоболие може да е и симптом на мозъчен тумор дори и пациентът да няма известните признаци — да мирише на изпражнения, на развален плод, на стари пуканки или на нещо подобно. Така че приятелят ми му направил пълно рентгеново изследване, пратил го на ЕЕГ и на скенер в болницата. И знаеш ли какво открили?

Халек поклати глава.

— Открили, че момчето, което било трето по успех в гимназията и всеки семестър получавало стипендия от декана в университета „Джордж Вашингтон“, почти нямало мозък. Имало една-единствена гънка на свързаната с черепната кост тъкан, която минавала през центъра на главата — на рентгеновите снимки, които колегата ми показа, гънката изглеждаше просто като копринен шнур за перде, — и толкоз. Този шнур навярно е командувал всичките му подсъзнателни функции, всичко от дишането и сърцебиенето до оргазма. Само тази нишка мозъчна тъкан. Останалата част от главата на момчето била изпълнена единствено с гръбначномозъчна течност. По неизвестен за нас начин в тази течност се е извършвало мисленето му. Както и да е той все още е отличник, все още има мигрена и е типът личност за това заболяване. Ако не умре от сърдечен удар на двайсет или на трийсет години, когато стане на четиридесет, главоболията постепенно ще започнат да изчезват.