Стивън Кинг - Проклятието

— Какво става, мамо? — искрено запленена попита Линда.

— Нищо, мила — отвърна Хайди. Изведнъж тя делово започна да прибира храната. — Гладна ли си още?

— Да. Татко, какво става?

За миг той едва не й каза: Наблюдаваш класическа сцена, Линда. Тя е от типа на „изнасилването на сабинянките“. Тази сега се нарича изгонването на нежеланите . Но Хайди не сваляше очи от лицето му, устните й бяха СВИТИ И очевидно мислеше, че сега не е моментът за остроумия.

— Нищо особено — успокои я той. — Малко различие в мненията.

Всъщност нищо особено бе точно казано — нямаше отвързани кучета, поклащащи се палки, нито полицейска камионетка, спряна до ъгъла на парка. С почти театрално предизвикателство жонгльорът се отскубна от гащиризона, вдигна индианските си стикове и отново ги заподхвърля. Гневът обаче бе притъпил рефлексите му и този път не можа да се представи добре. Два етика почти веднага паднаха. Единият удари крака му и от децата долетя смях. Помощникът на Хоупли обезпокоено пристъпи напред. Хоупли, без изобщо да губи самообладание, го задържа почти така, както гащиризонът бе задържал жонгльора. Хоупли се облегна на един бряст и мушна палци в широкия си колан, като не гледаше към нещо определено. Каза няколко думи на другото ченге и полицаят извади бележник от джоба си. Той наплюнчи палеца си, отвори бележника и отиде към най-близката кола — преустроена катафалка кадилак от началото на шейсетте години. Започна да пише. Правеше го с прекалена показност. Когато свърши, отиде до микробуса фолксваген.

Гащиризонът се приближи до Хоупли и започна припряно да му говори. Хоупли сви рамене и погледна настрани. Другият полицай се премести към една стара лимузина форд. Гащиризонът остави Хоупли и отиде при младежа. Каза му нещо настойчиво, като движеше ръце в топлия пролетен въздух. За Били Халек сцената започна да губи и малкото интерес, който бе представлявала. Вече започваше да не забелязва циганите, които бяха направили грешката да спрат във Феървю по пътя си за никъде.

Жонгльорът рязко се извърна и тръгна към микробуса, като просто остави останалите индиански стикове да паднат в тревата (микробусът бе паркиран зад пикапа с жената и еднорога, нарисувани върху домашно изработения караван). Гащиризонът се наведе да ги събере и междувременно говореше оживено на Хоупли. Хоупли отново вдигна рамене и макар че Били Халек нямаше никакви телепатични способности, той знаеше, че Хоупли се забавлява с това, както знаеше, че той, Хайди и Линда ще имат остатъци от храната и за вечеря.

Младата жена, която бе изстрелвала топчета към мишената, се опита да каже нещо на жонгльора, но той сърдито я подмина и се качи в микробуса. Тя остана за миг загледана в гащиризона, чиито ръце бяха пълни с индиански стикове, после също влезе в микробуса. Халек можеше да изличи останалите си възприятия, но за известно време му бе невъзможно да не забелязва нея. Косата й бе дълга и естествено чуплива, без каквато и да е превръзка. Спускаше се под раменете й като черен, почти варварски порой. Импримираната й блуза и скромната машинно плетена пола навярно бяха купени от магазините „Сиърс“ или „Дж. Пени“, но тялото й бе екзотично като на някое рядко животно от семейството на котките — пантера, чита, северен леопард. Докато се качваше в микробуса, плисетата на полата й се вдигнаха за миг и той видя прекрасното очертание на бедрото й отвътре. В този момент той я пожела много силно и видя себе си върху нея в най-късен нощен час. И в това желание имаше нещо много първично. Върна погледа си върху Хайди, чийто устни сега бяха стиснати така, че бяха побелели. Очите й приличаха на матови монети. Тя не бе видяла погледа му, но бе зърнала повдигането на плисетата и онова, което беше под тях, и бе разбрала отлично.

Ченгето с бележника стоеше загледано, докато момичето се прибра. Тогава затвори бележника си, сложи го в джоба и се върна при Хоупли. Циганките привикваха децата си към каравана. Гащиризонът, чиито ръце бяха пълни с индиански стикове, отново се приближи към Хоупли и му каза нещо. Хоупли решително тръсна глава.

И това беше всичко.

Дойде и втора полицейска кола — аварийните й светлини бавно се въртяха. Гащиризонът я погледна, после обърна очи към парка със скъпите, доказано безопасни пособия за детски игри и навеса за оркестъра. Ленти от крепова хартия все още весело се развяваха от някои напъпили дървета — остатъци от предишната неделя, когато тук бе имало великденски празненства.