Стивън Кинг - Проклятието

— Мислех, че общинският парк е за всички — настояваше Линда. — Така ни учат в училище.

— Е, в известен смисъл е така — отговори Халек. — „Общински“ значи употребяван общо от гражданите. От данъкоплатците.

Бам! Лъжа № 2. Тази идея е отхвърлена през 1931, когато група бедни фермери от картофените плантации издигнали бедняшко селище в самия център на Луистън, щата Мейн. Градските власти подали жалба в Рузвелтовия върховен съд, но делото им дори не стигнало до заседателната зала. Станало така, защото настанили селището си в парка Петингил, а той бил общинска собственост.

— Същото е и когато пристигне някой цирк — подсили мисълта си той.

— А циганите защо не са си взели разрешително, татко? — Гласът й вече бе сънлив. Слава Богу.

— Е, може би са забравили.

Но и никой изобщо не би им го дал, Лин. Не и във Феървю. Не, щом общинският парк се вижда от Лантърн драйв и от градския клуб, не, щом този изглед е част от онова, за което си платил — заедно с частните училища, където децата учат програмиране на чисто нови компютри „Епъл“ и „ТРС-80“, заедно със сравнително чистия въздух и спокойствието през нощта. Пътуващ цирк може. Великденските тържества са още по-добри. Но цигани? Вземай си шапката и да те няма! Познаваме мръсотията веднага щом я видим. Не че самите ние я докосваме, Боже, не! Имаме си домашни прислужници и пазачи, които изхвърлят мръсотията от къщите ни. А покаже ли се в общинския парк, имаме си Хоупли. Но тези истини не са за момиче от прогимназията, помисли си Халек. Това, са истини, които се научават в гимназията и в колежа. Може би ще ги научиш от другарките си в колежанския женски клуб, а може би просто ще си дойдат, като късовълнови предавания от космоса. Те не са като нас, мила. Не ги доближавай!

— Лека нощ, татко.

— Леща нощ, Лин.

Целуна я пак и излезе.

Дъждът, подет от внезапен силен порив на вятъра, зачука по прозорците на кабинета и Халек се събуди като от дрямка.

Те не са като нас, мила, помисли си отново и се изсмя на глас в тишината. Звукът го уплаши, тъй като само откачените се смеят сами в стаята. Те го правят непрекъснато и тъкмо затова са откачени.

Те не са като нас.

И никога да не беше вярвал в това преди, сега му вярваше.

Сега, когато беше По-слаб.

Халек гледаше как медицинската сестра на Хюстън взема едва-две-три ампули кръв от лявата му ръка и ги поставя в количката като яйца в картон. Преди това Хюстън му бе дал три талона за вземане на изпражнения и му бе казал да ги предаде после. Халек ги сложи мрачно в джоба си, след което се наведе за изследването на ануса, като се ужасяваше от унижението, а то както винаги, бе нещо повече от дребно неудобство. Чувството, че го обсебват. Че нахълтват в него.

— Отпусни се. — Хюстън нагласи тънката гумена ръкавица. — Докато не усещаш и двете ми ръце на раменете си, всичко е наред.

И се засмя от сърце.

Халек затвори очи.

С Хюстън се срещнаха отново след два дни — каза му, че се е погрижил кръвната му картина да се направи с предимство. Халек седна в подобната на бърлога стая (картини на платноходи по стените, дълбоки кожени столове, дебел сив килим), където Хюстън правеше прегледите си. Сърцето му биеше силно, а по слепоочията си усещаше капчици студена пот. Няма да плача пред човек, който разказва негърски вицове, каза си не за първи път яростно и мрачно той. Ако трябва да плача, ще подкарам извън града, ще паркирам колата и ще го направя

— Всичко излежда добре — спокойно каза Хюстън.

Халек примигна. Страхът така дълбоко се бе загнездил у него, че бе сигурен — не е чул както трябва:

— Какво?

— Всичко изглежда добре — повтори Хюстън. — Ако искаш, Били, можем да направим и още тестове, но в момента не виждам смисъл. Кръвта ти всъщност изглежда по-добре, отколкото на последните два прегледа. Холестеролът е спаднал, а също и триглицеридите. Отслабнал си още малко — сестрата те е премерила и си бил 97 кила сутринта, — но какво мога да ти кажа? Все още си повече от десет кила над нормата, не искам да забравяш това, но… — Той се усмихна — Бих искал да знам тайната ти.

— Нямам тайна — отговори Халек. Чувствуваше и смущение, и огромно облекчение — изпитвал бе това само няколко пъти в колежа, когато бе изкарвал изпити, за които не е чел.

— Ще изчакаме със заключенията, докато не получим резултатите от изследванията ти по Хейман-Райхлинг.

— Какви изследвания?

— От талоните за изпражнения — отвърна Хюстън и се засмя. — Нещо би могло да се покаже оттам, но наистина, Били, в лабораторията направиха двайсет и три различни теста на кръвта ти и всички изглеждат добри. Това е убедително.