Стивън Кинг - Проклятието

Коланът бе закопчаван най-често малко по-навън от първата дупка. Дъщеря му го бе купила по-малък и Халек си спомни как тогава тъжно си бе помислил, че оптимизмът й е извинителен. Въпреки това доста време му беше удобен. Чак когато отказа цигарите, стана малко трудно да го закопчава, дори и на първата дупка.

След като отказа цигарите… но преди да блъсне циганката.

Сега имаше и нови следи от закопчаване на колана — след втората дупка… четвъртата… петата… и накрая последната, шестата.

Халек с нарастващ ужас видя, че всяка следа от ново закопчаване е по-лека от предишната. Коланът му разказваше по-вярна и по-кратка история от онази на Майкъл Хюстън. Загубата на тегло все още продължаваше и не намаляваше; ускоряваше се. Бе стигнал до последната дупка на колана, за който само преди два месеца мислеше, че ще се наложи тихо да изостави като прекалено малък. Сега му трябваше седма дупка, каквато нямаше.

Погледна часовника си и видя, че скоро трябва да се връща. Но някои неща са по-важни от решението на съдията Бойнтън дали да легализира или не едно завещание.

Халек се заслуша. В мъжката тоалетна бе тихо. Задържа панталоните си с една ръка и излезе от кабинката. Остави ги пак да паднат и се погледна в едно от огледалата над редицата умивалници. Повдигна краищата на ризата си, за да погледне корема си, който до съвсем скоро беше главната злина за него.

Тих звук се откъсна от гърлото му. Това бе всичко, но и то стигаше. Частичният му образ, който бе зървал понякога досега, не издържа — всичко се сгромоляса в миг. Видя, че и умереното бирено коремче, което бе заместило шкембето му, вече го нямаше. Въпреки че панталоните му бяха смъкнати и ризата му бе издърпана над разкопчаната жилетка, фактите бяха достатъчно ясни и при тази абсурдна поза. Действителните факти, както винаги, подлежаха на тълкуване — това се научаваше бързо в адвокатската професия, — но метафората, която му дойде наум, бе повече от убедителна; тя бе безспорна. Приличаше на дете, облечено в дрехите на баща си. Халек стоеше раздърпан пред редицата умивалници, като си мислеше истерично: Къде е въгленът? Трябва да си нарисувам фалшиви мустаци!

Задавен, кисел смях се надигна в гърлото му при вида на скупчените около обувките му панталони и на черните три четвърти найлонови чорапи върху окосмените му крака. В този миг той изведнъж просто повярва… всичко. Циганинът го бе прокълнал, да, но не беше рак; ракът би дошъл много леко и много бързо. Беше нещо друго и развръзката едва започваше.

Един кондукторски глас се обади в главата му — Следващата спирка е Анорексия нервоза 6 6 Анорексия нервоза (гр.-лат.) — неврологично обусловена загуба на апетита — Б.пр. ! Да се приготвят всички, които са за Анорексия нервоза!

Звуците се надигнаха в гърлото му — смях, който звучеше като нищене, или пищене, което звучеше като смях, пък и какво значение имаше кое от двете?

На кого мога да кажа? Мога ли да кажа на Хайди? Ще ме помисли за луд.

Но Халек никога през живота си не се бе чувствувал по-нормален.

Външната врата на тоалетната шумно се отвори.

Халек бързо се прибра в кабинката и уплашено я заключи.

— Били? — Беше Джон Паркър, помощникът му.

— Тук съм.

— Бойнтън скоро ще се върне. Да не ти е лошо?

— Добре съм — отговори той със затворени очи.

— Газове ли имаш? Нещо с корема ли?

Да, коремът ми е наистина.

— Трябва да пусна едно писмо. Ще дойда след минута-две.

— Добре.

Паркър излезе. Халек съсредоточи вниманието си върху колана. Не можеше да се върне в залата при съдията Бойнтън, като придържа панталоните си през джобовете на сакото. Какво, по дяволите, трябваше да направи?

Изведнъж се сети за швейцарското си военно ножче — доброто старо военно ножче, което по-рано винаги вадеше от джоба си преди да се претегли. В доброто старо време преди циганите да дойдат във Феървю.

Никой не ви е канил тук, задници такива — не можахте ли просто да отидете в Уестпорт или в Стратфорд?

Извади ножчето и бързо проби седма дупка в колана. Беше неравна и неугледна, но вършеше работа. Халек закопча колана, сложи си сакото и излезе от кабинката. За първи път осъзна колко много се мятат панталоните около краката му — около тънките му крака. Дали са ме видели и други хора, запита се с ново парещо притеснение. Да са видели колко дрехите ми не са по мярка? Да са видели и да са се престрували, че не са? Да говорят…

Наплиска лицето си с вода и излезе от тоалетната.