Стивън Кинг - Проклятието

— Да, все още отслабвам — призна си той.

— О, Били — възкликна тя, като въздъхна дълго и разтреперано. Все пак изглеждаше малко по-добре и Халек допускаше, че се радва, защото всичко бе казано. Не бе посмяла да го спомене, точно както и никой в кантората не бе се осмелил да го каже: Дрехите ти са започнали да изглеждат като че ли са взети от Омар, майстора на палатки, Били, момчето ми… Да не би да ти расте нещо, а? Някой те е ударил със старата ракова пръчка, така ли е, Били? Имаш си чудесен стар тумор, черен и сочен, една скапана човешка отровна гъба някъде в тялото ти, която те изсмуква. О, не, никой не ти говори тия глупости, оставят те да си ги откриеш сам. Някой ден, когато си в съда, започват да ти падат панталоните, щом се изправиш и кажеш „Ваша милост, възразявам“ в добрата традиция на Пери Мейсън, а никой не ти казва и думичка.

— Да — повтори той и се позасмя, като че ли да се прикрие.

— И колко?

— Според горното кантарче съм станал осемдесет и три.

— О, Боже!

Той кимна към цигарите й:

— Може ли да си взема една?

— Да, щом искаш. Били, не казвай и дума за това на Линда, нито думичка!

— Не е нужно — отговори й и си запали цигара. От първото дръпване му се зави свят. Нищо, замайването беше приятно. По-добро от немия ужас, с който бе придружен краят на подборното възприемане. — Тя знае, че отслабвам. Това си личи от изражението й. Просто не знам какво съм гледал аз до тази вечер.

— Трябва отново да се видиш с Хюстън. — Изглеждаше много уплашена, но обърканият израз на съмнение и тъга вече го нямаше в очите й. — Метаболичните изследвания…

— Хайди, слушай — започна той… и спря.

— Какво? — попита тя. — Какво, Били? За миг той почти щеше да й каже, щеше да й каже всичко.

Нещо го спря и по-късно не беше сигурен какво точно беше… освен че за миг, както бе седнал на ръба на бюрото си, обърнат към нея и към дъщеря им, която гледаше телевизия в другата стая, запалил една от нейните цигари, той за един внезапен див миг изпита омраза към Хайди.

Споменът за онова, което се бе случило — което и в оня момент се случваше — току преди старата циганка да изскочи на улицата, се върна в съзнанието му с най-големи подробности. Хайди се бе преместила при него и бе сложила лявата си ръка на раменете му… и тогава, почти преди той да осъзнае какво става, бе разкопчала дюкяна му. Почувствува пръстите й, леки и, о, така сръчни, да се плъзгат през отвора, а после и през цепката на гашетата му.

В юношеството си Били Халек понякога бе злоупотребявал (с потни ръце и леко изпъкнали очи) с онова, което връстниците му наричаха „книги за ръката“. И понякога в тези „книги за ръката“ „разгорещената мацка“ обгръщаше със „знаещи пръсти“ нечий „втвърдяващ се член“. Това бяха, разбира се, само отпечатани пубертетски мечти… макар че тук беше Хайди, тук собствената му жена бе стиснала втвърдяващия му се член. И, по дяволите, започваше да го възбужда. Бе я погледнал изненадан и бе видял закачлива усмивка по устните й.

— Хайди, какво…

— Шшт. Не казвай нищо.

Какво й бе станало? Никога досега не бе правила такова нещо и Халек би могъл да се закълне, че такава мисъл дори не бе й идвала наум. Но бе го направила и старата циганка бе изскочила…

О, кажи си истината! След като очите ти са започнали да се отварят, би могъл да ги отвориш докрай, не мислиш ли? Няма нужда сам да се заблуждаваш — прекалено късно е за това. Само фактите, госпожо.

Добре, фактите. Факт беше, че неочакваната постъпка на Хайди го бе възбудила страхотно, навярно защото беше неочаквана. Той бе посегнал към нея с дясната си ръка и тя бе издърпала полата си, като разкри чифт съвършено обикновени жълти гащички. Тези гащички никога не го бяха възбуждали преди, но сега го възбуждаха… или може би начинът, по който си бе издърпала полата, го бе възбудил; тя никога преди не бе правила и това. Факт беше, че около осемдесет и пет процента от вниманието му се бе отклонило от карането, макар че в девет от десет подобни случая, нещата и така биха минали нормално; в работно време улиците на Феървю са не само тихи, те направо са заспали. Но както и да е, факт беше, че той не се намираше в девет от десет подобни случая, а именно в своя. Факт беше, че старата циганка не се бе стрелнала между субарото и файърбърда със състезателната линия; факт беше, че тя просто излезе между двете коли, като носеше пълна с покупки чанта в кокалестата си ръка на петна — пазарска чанта, каквито жените често носят, когато излизат на покупки по главната улица на селото. Имаше кутия с прах за пране „Дъз“ в пазарската чанта на циганката; това Халек си спомняше. Не бе се огледала, наистина беше така. И последният факт беше, че Халек просто не караше с повече от петдесет километра в час и трябва да е бил поне на петдесет метра от циганката, когато тя се изпречи пред олдсмобила му. Достатъчно време, за да спре, ако контролира положението. Но факт беше и това, че той всеки момент щеше да получи бурен оргазъм и почти цялото му съзнание бе съсредоточено под кръста му, докато ръката на Хайди се свиваше и отпускаше, плъзгаше се нагоре и надолу, като го търкаше бавно и прекрасно, спираше, отново се свиваше и отпускаше. Реакцията му бе безнадеждно бавна и безнадеждно закъсняла, а ръката на Хайди го бе стегнала, задушавайки оргазма, предизвикан от шока, за една безкрайна секунда на болка и удоволствие, които бяха неизбежни и все пак ужасни.