Стивън Кинг - Пътна мрежа

— Естествено. Имаш ли температура?

— Не знам. Може, малго.

— Да се обадя ли на Фонтейн да дойде да те види?

— Недей. Аз ще му зе обадя удре, аго зъм пак дака

— Здрава хрема те е хванала.

— Гапчетата ми бомогнаха малко, но зега — тя сви рамене и се усмихна леко. — Говоря гадо Донълд Дък.

Той се поколеба за малко,но после каза:

— Утре вече ще закъснея малко след работа.

— Гагво има?

— Ще отида до Нортсайд, да разгледам една къща. Изглежда не е зле. Шест стаи. Малък двор отзад. Хобрътови живеят наблизо.

Фреди съвсем ясно промълви: Как не те бе срам, долни кучи сине.

Лицето на Мери се разведри:

— Но дова е джудесно. Нега да дойда з дебе.

— По-добре остани тук. С тази настинка…

— Ще зе облега добре.

— Следващият път — каза той твърдо.

— Добре — прогъгна тя и го погледна. — Злава Богу, най-зедне набрави нещо. Бях забочнала да се бритеснявам.

— Недей.

— Няма вече.

Тя отпи от горещия си грог и се притисна до него. Той чуваше тежкото й дишане. Мърв Грифин говореше с Джеймс Бролин 3 3 Джеймс Бролин — актьор в популярни тв сериали — б. прев. за новия му филм, „Уестуърлд“ . Скоро — по всички фризьорски салони в цялата страна.

След малко Мери стана и сложи две полуготови вечери в печката. Той стана и превключи канала на телевизора на повторението на „Отряд Еф“, като се опитваше да не слуша Фреди. След малко, обаче, Фреди смени темата.

Помниш ли как купихте първия си телевизор, Джорджи?

Той леко се усмихна и вече не гледаше какво прави Форест Тъкър 4 4 Форест Тъкър — актьор в известни уестърни и др. — б. прев. на екрана, макар погледът му да бе прикован в телевизора. Помня, Фред. И още как.

Една вечер, около две години след като се бяха оженили, се бяха върнали вкъщи от семейство Ъпшоу, където гледаха „Вашия хит парад“ и „Дан Форчън“. Мери го бе запитала дали Дана Ъпшоу не му се бе видяла малко… кисела. Седейки пред телевизора, той добре си спомни Мери от онази вечер — стройна и леко пораснала върху високите бели сандали, които й бе купил по случай началото на лятото. Носеше къси бели панталони и краката й изглеждаха дълги като на жребче и ако можеха щяха до стигнат до гърдите й. Всъщност, в този момент, той не се бе замислил дали Дона Ъпшоу бе кисела или не; мислите му клоняха повече към тесните къси панталони на Мери и онова, което се криеше зад тях — казано по-точно.

— Може и да й е омръзнало да поднася фъстъци на половината квартал всяка вечер само защото на тази улица те единствени имат телевизор. — бе казал той.

Бе му се сторило, че видя за миг онази лека бръчка на челото на Мери, което винаги значеше, че тя му готви нещо, но докато се замисли, те бяха вече на стълбите, а ръката му бродеше по късите панталони — и колко малки бяха те тогава — та чак по-късно, след като бяха свършили, тя бе казала:

— По колко са настолните модели, Барт? Полузаспал той бе отговорил:

— Едно Моторола е май към двайсет и осем — трийсет долара. Но едно Филко…

— Не радио. Телевизор.

Той стана, включи лампата и я погледна. Тя лежеше гола до него, чаршафът бе някъде около слабините й и макар да му се усмихваше, той знаеше, че говори сериозно. Това бе нейната усмивка — предизвикателство.

— Не можем да си позволим да си купим телевизор, Мери.

— По колко са настолните модели? Джи И 5 5 Джи И — Дженеръл Илектрик — б. прев. , или Филко, или който там знаеш?

— Нов?

— Нов.

Той се замисли над въпроса й, докато гледаше играта на светлината от лампата върху прекрасните извивки на гърдите й. Тя бе далеч по-слаба по онова време (макар и сега съвсем да не е дебела, Джордж, смъмри се сам той; никога не съм казвал това, Фреди, момчето ми), толкова по-жизнена. Дори и косата й като че ли сама казваше: жива съм, будна съм, чувствам .

— Около седемстотин и петдесет долара — каза той, очаквайки това да изтрие усмивката й… но не позна.

— Виж сега — каза тя, сядайки по турски в леглото с чаршафа около кръста си.

— Добре виждам — ухили се той.

— Не това . — Но тя се засмя и макар по бузите й да се бе разнесла лека руменина, той помнеше, че не бе придърпала чаршафа си по-нагоре.

— Какво си си наумила?

— Защо им е на мъжете телевизор? — запита тя. — За да гледат спорта през уикенда. А защо им е на жените? Заради следобедните сериали. Можеш да слушаш какво става, докато гладиш, или да погледаш, докато почиваш, ако работата е свършена. Представи си сега, че и двамата започнем да правим нещо, което се заплаща , през това време, когато иначе се мотаем…