Хелиодор: Етиопска повест

— Жалко, развратникът ни се изплъзна. Внимавам, господарю, да не ти избяга и тази.

— Не се безпокой — отговорил той. — Както исках, здраво държа тази развратница.

Хванал и повлякъл я към града. Тя веднага осъзнала положението, в което изпаднала — пропадането на надеждите й, позора, който я очаква, наказанието според закона. Засрамена, че е заловена, вбесена, че е подведена. Когато минавали покрай кладенеца при Академията [11] Така била наречена гората близо до Атина на брега на река Кефис, според името на митическия герой Академ, където Платон събирал и поучавал учениците си. (мястото ти е познато), където военачалниците принасят на героите [12] По пътя за Академията били погребани «тираноубийците» борците за свобода Хармодий и Аристогейтон. заветните от деди жертви, изплъзнала се внезапно из ръцете на стареца и се хвърлила надолу с главата. Тъй зле завършила злата, а Аристип си рекъл:

— Ето сама си изкупи вината пред мене, без да дочака наказанието на закона.

На следния ден той разказал всичко в народното събрание и обиколил приятели и познати, за да получи, макар и много трудно, твоето помилване и да издействува връщането ти — а той самият е един от съдебните заседатели. Дали е успял, не мога да ти кажа. Защото, както виждаш, дойдох тук по моя собствена работа. А трябва да почакаш народът да се съгласи с твоето връщане и баща ти да дойде да те търси. Това той обеща.

18. Това ми разказа Харий. А за останалото, как попаднах тук, и какви премеждия преживях, са нужни по-продължителен разказ и повече време.

И Кнемон веднага заплака. Заплакаха и двамата млади по повод на неговата съдба, но и всеки за своето нещастие. Щяха още дълго да ридаят, ако след успокоителните сълзи сънят не надви воплите им. Така те заспаха. Също Тиамид (така се наричаше главатарят на разбойниците) почиваше през по-голямата част от нощта. Но внезапно се стресна от някакви блуждаещи съновидения и остана буден в размисъл за тяхното разтълкуване.

Около времето, когато пропяват петлите (дали, както обясняват, поради някакъв инстинкт при поврата на слънцето към нас се събуждат да поздравят бога, или поради топлината и от желание да се пораздвижат, по-скоро да си клъвнат, събуждат за труд с гласа си своите съжители), му се беше присънил следния божествен сън:

Той се видя в родния си град Мемфис влязъл в храма на Изида. Цялото светилище му се струваше осветено като от факелен блясък, олтарите и жертвениците, овлажнени от кръв, бяха отрупани с всякакви жертвени животни, около всички входове и колонади гъмжеше шумяща и ликуваща тълпа. Когато навлезе във вътрешността на храма богинята го посрещна и му предаде Хариклея с думите:

— Предавам ти, Тиамиде, тази девица. Тя ще ти принадлежи, но ти не ще я притежаваш. Ти ще извършиш престъпление към чужденката и ще я убиеш, но тя не ще умре.

След като видя съня, Тиамид не знаеше що да прави, но преценяваше, така или иначе какво означава. Като не намери друго обяснение, разтълкува го според желанието си. Думите «ще ти принадлежи» и «не ще я притежаваш» си обясни така: «като жена, не като девойка», а «ще я убиеш» отнесе към накърняването на девствеността й, от което Хариклея не ще умре.

19. По този начин той си обясни съня, защото това му подсказваше неговото страстно желание. На сутринта заповяда да се съберат първите му помощници и нареди да изнесат на средата плячката, като за по-тържествено я нарече трофеи. Поръча да дойде също Кнемон заедно с надзираваните от него пленници. — Каква ли участ ни очаква? — възкликнаха те, когато ги доведоха, и почнаха да молят настойчиво Кнемон да им помага според възможностите си. Той обеща и се опита да им вдъхне кураж, уверяваше ги, че главатарят в същност нямал варварски нрав. Бил благовъзпитан, защото произхождал от добро семейство, но по принуда избрал този начин на живот. Когато ги доведоха и се събраха останалите разбойници, Тиамид седна на едно възвишение, провъзгласи острова за място на народното събрание и на Кнемон да превежда на пленниците /той вече беше научил езика на египтяните, а Тиамид не знаеше добре елински).

— Другари по оръжие — обърна се той, — знаете моето отношение към вас. Аз никога не съм го крил.

Както знаете, син съм на предсказател от Мемфис. След оттеглянето на баща ми от жречеството бях противозаконно изместен от моя по-малък брат. Дойдох при вас за да отмъстя и да възстановя честта си. Удостоен да ви стана водач, до днес не съм обсебвал нищо повече от това, което получава всеки. При подялба на плячка съм делил всичко поравно, при разпродажба на пленници отдавах полученото за общността. Смятах, че истинският водач трябва да понася по-голямата част от опасностите, а да взема поравно от придобитото. Яките пленени мъже, които могат да ни бъдат полезни със силата си, причислявах към вас, а по-слабите продавах. Насилия над жени не упражнявах, знатните освобождавах срещу откуп или само от състрадание към нещастната им съдба, а по-простите, които не пленничеството, а по-скоро предишния им живот е принуждавал да робуват, разпределях между всички ви за прислуга. Но сега искам от вас определена част от военната плячка — ей тази девойка чужденка. Аз мога сам да си я взема, но мисля, че е по-добре да я получа от вас. Глупаво би било да придобия пленницата насила, та да изглежда, че това е против волята на моите другари. Но и нея искам от вас не като дар. В замяна аз се отказвам от всякакво друго участие в плячката. Жреческият род пренебрегва даровете на чувствената Афродита [13] Според Платон, «Пир», 180 а1, съществували две Афродити, едната Пандемос («земна», «чувствена») е богиня на любовния нагон в природата, другата е Урания («небесна»), богинята на възвишената любов. , аз желая да я взема не за мое удоволствие, а за продължение на рода.