20. Искам да ви изложа моите основания. Първо, изглежда, че тя има благороден произход. Съдя по намерените при нея съкровища и по това, че не падна духом в нещастията, но запази благородството от предишните дни. Освен това откривам у нея добра и чиста душа. Защото, ако с външността си превъзхожда всички жени, със свенливия си поглед печели уважението на тези, които я видят. Как тогава да не е естествено, че предизвиква най-добра представа за себе си? Но най-важното, което ме пленява: тя ми изглежда жрица на някой бог. Смята за непристойно и непозволено дори в беди да свали свещената дреха и венеца.
21. Може ли, тук присъствуващи, за мъж от жреческото съсловие да има брак, по-достоен отколкото съчетаване с посветена на божеството? С радост всички одобриха думите му и му пожелаха да сключи в щастлив ден брака.
— Благодаря ви — продължи той. — Бих направил необходимото, но преди това нека чуя какво мисли самата девойка. Ако трябваше да прибягна до закона на силата, моята воля е достатъчна. Този, който може да действува с насилие, няма нужда да пита. Но за истински брак е необходимо съгласието и на двете страни.
След това се обърна към Хариклея:
— Какво мислиш, девойко, за свързването ни в брак — я попита и в същото време пожела да научи имената и произхода на двамата.
Дълго време Хариклея държеше погледа си прикован към земята и често поклащаше глава, сякаш подбираше думи за мислите си. След това се обърна към Тиамид и го смая още по-силно от преди с красотата си (от вълнение страните й бяха заруменели, погледът й бе станал по-жив).
— Повече — започна тя, а Кнемон превеждаше — думата ще подхожда на брат ми Теаген. Мисля, че на жената прилича мълчанието, а на мъжа речта пред мъжете.
22. Но тъй като дадоха и на мене думата — и направихте като първо доказателство за вашето великодушие, че се опитвате да наложите правата си повече чрез убеждение, отколкото със сила като спазвате справедливостта — и понеже всички въпроси се отнасят лично до мене, принудена съм да престъпя моите и на всяка девойка норми и да отговоря на въпроса на победителя за брака, и то в присъствието на толкова мъже.
Що се отнася до нас двамата, ще кажа: Що се отнася до нас двамата, ще кажа. По произход сме йонийци, родени сме в Ефес в знатно семейство, родителите ни още са живи. Според тамошните закони падна ни се по жребий да служим като жреци — аз на Артемида, а брат ми — на Аполон. Срокът на тази служба е едногодишен. След като измина това време, потеглихме като пратеници за Делос [14] Делос (дн. Дилос) е малък цикладски остров в Егейско море, средище на култа на Аполон, защото на него Латона родила божествените близнаци Аполон и Артемида. Затова всеки четири години там се устройвали главните празненства в чест на бога, а всяка година атиняните изпращали на острова религиозно пратеничество за участие в годишните тържества и игри.
. Там трябваше да устроим музически и гимнастически състезания [15] Музически състезания, състезания в чест на музите, т. е. в изящните изкуства (живопис, музика, поезия). Гимнастически състезания в спортовете бягане, борба и др.
, след което по обичай от дедите да напуснем жречеството. Корабът беше натоварен със злато, сребро, одеяния и всичко друго, което е необходимо за игрите и за общонародното пиршество. Ние отплавахме, а родителите ни, вече в напреднала възраст, от страх пред морското плаване си останаха у дома. Много от нашите съграждани се качиха на същия кораб или на свои собствени плавателни съдове. Когато вече бяхме изминали по-голямата част от пътя, изведнъж се разрази буря — насрещният вятър, ураганните вихри и вълните разбушуваха морето и отклониха кораба от прекия му път. Кормчията се оказа безпомощен срещу връхлетялата беда, не можа да спре люшкането на кораба и остави кормилото на случая. Седем дни и нощи бяхме подмятани от непрестанната буря и накрая бяхме изхвърлени на този бряг, където вие ни пленихте. Там видяхте голямата сеч — при угощението, което ние дадохме в чест на спасението си, моряците се наговорили да ни погубят заради съкровищата, в голямата беда и в нещастието всички наши близки, а и самите бунтовници погубваха и погинаха. От всички оцеляхме само ние — о, да не беше се случвало това! — спасени жалки останки. Единственото ни щастие в нещастието беше, че някой бог ни предаде във ваши ръце, и ние, които се бояхме от смъртта, трябва сега да се готвим за сватба, от която съвсем не желая да се отказвам. За една пленница най-голямото щастие е да я пожелае победителят за съпруга. За девойка, посветена на божеството, се явява божи промисъл да принадлежи на жречески син, който след време по божествена воля ще стане и жрец. Само за едно, Тиамиде, те моля и обещай ми го. Позволи най-напред да отида в някой град, или където има олтар или храм на Аполон, там да сваля от себе си жречеството и ей тези жречески белези. По-добре в Мемфис, когато и ти бъдеш удостоен с жреческото звание. Тогава сватбеното тържество ще бъде по-весело, като се свърже с твоята победа, и ще се отпразнува, когато успеем. Дали пък преди това, оставям ти да решиш. Но нека първо спазя бащиния обичай. Зная, че ще се съгласиш, защото, както казваш, от малък си посветен на служба на боговете и спазваш светостта на божествените закони.
Читать дальше