• Пожаловаться

Хелиодор: Етиопска повест

Здесь есть возможность читать онлайн «Хелиодор: Етиопска повест» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. год выпуска: 1982, категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Етиопска повест: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Етиопска повест»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Хелиодор: другие книги автора


Кто написал Етиопска повест? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Етиопска повест — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Етиопска повест», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

И той заплака. Деменета също се разхълца и привидно показа, че страда за мене, наричайки ме нещастник, който, макар и заслужено, тъй млад ще умре, настроен от нечестиви демони срещу родителите си. Със своите сълзи тя не толкова ме оплакваше, колкото със свидетелството си потвърждаваше истинността на обвинението. Когато пожелах да дадат и на мене думата, съдебният писар се приближи и ми зададе краткия въпрос, дали съм влязъл при баща си с меча. Отговорих, че съм влязъл, но «чуйте какво!». Веднага всички се развикаха и решиха, че не бива да ми позволяват да се защитя. Едни предложиха да ме убият с камъни, а други — да ме предадат на палача и да ме хвърлят в пропастта. Докато сред целия този шум гласуваха за наказанието ми, аз викнах: «О, мащехо! Заради мащеха загивам, мащеха ме погубва в съда!» Думите ми стигнаха до слуха на повечето и наистина ги разколебаха. Но и тогава те не ме изслушаха, защото народът беше обзет от непрестанно вълнение.


14. Така аз напуснах бащиното огнище и родината, но не остана без наказание и омразната на боговете Деменета. Как стана това, ще чуете после. Сега трябва да спим. Нощта вече напредна, а вие се нуждаете от дълъг отдих.

— Но ти още повече ще ни измъчиш — каза Теаген, — ако прекъснеш разказа си и оставиш проклетата Деменета без да си отмъстиш.

— Тогава добре — отговори Кнемон, — щом искате, слушайте по-нататък. След съда се отправих към Пирея. Тъкмо случих кораб да заминава за Егина, където, както научих, съм имал братовчеди по майчина линия. Като пристигнах там, намерих тези, които търсих, и отначало се чувствувах не съвсем зле. Но на дванадесетия ден, като се разхождах, както обикновено излязох на пристанището. Тъкмо тогава пристигна някаква платноходка. Спрях се за малко да погледам откъде е и какви хора вози. Още не беше спусната стълбата, и някой скочи на брега, завтече се и ме прегърна. Това беше Харий, приятел от младите ми години.

— Кнемоне — извика, — радостни известия ти нося. Твоята неприятелка понесе наказанието си. Деменета е мъртва.

— Първо здравей, Харие — възразих му. — Защо бързаш с добрата вест, сякаш носиш и лоша? Разкажи ми как умря. Твърде се боя, да не би да я е постигнала естествена смърт, та да избегне това, което си заслужи.

Никога не ни изоставя съвсем правосъдието, както твърди Хезиод — каза Харий. — Дори някога да закъснее, известно време да забави отмъщението, не изпуска остро око от такива престъпления. Както не отмина и престъпницата Деменета. Нищо от това, което се случило или казало, не остана скрито от мене, защото Тисба поради дружбата си с мене всичко ми разказва. След твоето несправедливо заточение баща ти, мъчен от разкаяние за случката, се поселил в някакво далечно имение самотен и живеел там «глождещ сърцето си», както казва поетът. А Деменета започнали да преследват ериниите, нейната любов към теб преминала в твое отсъствие в бяс, не преставала да плаче привидно за тебе, а в същност за себе си, тя ден и нощ зовяла «Кнемоне!», наричайки те «моето сладко момче», «душичката ми». Приятелките й, които я посещавали, силно се учудвали и я хвалели за майчинската любов на мащехата, опитвали се да я успокояват и окуражават. А тя отвръщала, че нейната болка е безутешна и че другите не могат да подозират какви остени я бодат в сърцето.


15. Когато оставала насаме с Тисба, сипела укори връз нея, че й направила лоша услуга. Твърдяла, че тя се престарала в жестокостта си, а не подпомогнала любовта й. Показала се и от изречена дума по-бърза да й отнеме любимия, не я оставила дори да ме предума. Станало съвсем ясно, че ще стори някакво зло на Тисба. А тя, като видяла, че Деменета все повече се разгневява и че в скръбта си от любовно безумие е способна на всяко коварство, решила да избърза и да я изпревари, та с хитрия си план да постигне своето спасение.

— Защо тъй, господарко — казала й, — като се приближила до нея, — защо напразно укоряваш прислужничката си? Аз изпълнявам и сега, и винаги само твоята воля. Ако нещо не е станало според очакването, виновна е случайността. Аз съм готова, ако заповядаш, да измисля някакво средство да те избавя от бедата.

— Кой, моя мила, ще се намери — отговорила Деменета — да ми помогне, когато сега той е далече и меката присъда на съдиите ми отне надеждата? Ако Кнемон беше убит с камъни, ако беше погребан, заедно с него щеше да умре и моята страст. Защото изчезне ли надеждата, изчезва и любовта; щом нищо повече не се очаква отникъде, страдащите престават да страдат. Но сега си въобразявам, че го виждам, самоизмамвам се, че го чувам, срамувам се, че той ме укорява за незаслуженото коварство. Понякога ми се струва, че той ще се върне при мене и пак ще се наслаждаваме един на друг, или че сама ще отида при него, в който и край на света да се намира. Това ме изгаря, това ме подлудява. Но, богове, аз си заслужавам страданието. Защо не се опитах да спечеля сърцето му, а заговорничех против него? Защо не го умолявах, а го преследвах? Най-напред той се възпротиви — съвсем естествено! — не е искал да опетни не чуждо, а бащиното ложе. Може би с време щеше да стане по-отзивчив, с убеждаване щеше да се промени. Но аз като див звяр и неукротима, сякаш не любеща, а властвуваща, сметнах за престъпление, че не се подчинява на заповедта ми и пренебрегва Деменета, понеже далеч я надминава по хубост. Но, сладка Тисба, за какво лесно средство спомена?

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Етиопска повест»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Етиопска повест» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Етиопска повест»

Обсуждение, отзывы о книге «Етиопска повест» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.