Хелиодор: Етиопска повест

11. Баща ми, като чул това, не ми каза нищо, не ме попита нищо, той не пожелал да се защитя, напълно убеден, че жена, която е тъй благосклонна към ме не, не може да лъже. И веднага, като ме срещна някъде у дома, без да разбера каквото и да било, започна да ме налага с юмруци. Повика също робите и им нареди да ме бият с камшици, без да зная — което беше нередно — защо ме бият. Щом си насити донякъде гнева, аз го попитах:

— Но, татко, ако не по-рано, то поне сега е справедливо да зная причината за побоя.

— О, преструванко! — отговори той, още повече освирепял. — Иска да научи от мене собствените си нечестиви дела!

Обърна ми гръб и се оттегли при Деменета. А тя (още не беше уталожила гнева си) замисли втори заговор против мене. Тя имаше младичка робиня Тисба, която умееше да свири на китара, с нелоша външност. И я изпратила при мене, като й наредила да се преструва, че е влюбена в мене. Ето така Тисба, която често преди това ме отблъсваше, вече всякак се опитваше да ме примами с погледи, с жестове, със знаци. Аз пък, глупакът, си въобразих, че изведнъж съм и се харесал. И най-накрая я приех, когато се промъкна нощем в моята спалня. А тя дойде и втори път, и пак, и после редовно ме посещаваше. Веднъж настойчиво я посъветвах да бъде предпазлива, да не я забележи господарката.

— Кнемоне — отвърна ми тя, — твърде наивен ми изглеждаш. Ако смяташ, че е тежко да бъда изобличена в общуване с тебе аз, робинята, купената за пари, какво наказание, смяташ, заслужава тази, която твърди, че е благородница и законна съпруга, която знае освен това, че със смърт се наказва изневярата, а прелюбодействува?

— Мълчи! — казах. — Не мога да ти повярвам.

— Но наистина — отговори, — ако поискаш, ще ти предам прелюбодееца на местопрестъплението.

— Щом желаеш — казах. Разбира се, че желая — отговори, — най-напред заради тебе, защото тя те оскърби подло. И не по-малко заради мене, защото страдам безкрайно от всяка нейна безпричинна ревност. Бъди мъж и се реши.

12. След като обещах, че ще постъпя така, тя се оттегли. А на третата нощ след това ме вдигна от леглото и ми съобщи, че прелъстителят е вътре, а баща ми — добави тя — неочаквано по някаква работа отишъл в имението си. И той, според уговорката с Деменета, преди малко се вмъкнал при нея. Трябвало да се подготвя и за защита и да взема със себе си меча, за да не допусна да се измъкне този нахалник. Направих така, въоръжих се с нож и последвах Тисба, която осветяваше пътя ми с факел. Упътих се към спалнята. Когато застанах на прага, отвътре проникваше някакъв лъч на светилник. Аз блъснах, гневно отворих затворената врата и се завтекох.

— Къде е негодникът — изкрещях, — прочутият любовник на скромната във всяко отношение съпруга?

И едновременно с тези думи се втурнах, за да убия и двамата.

Но от леглото — о богове! — се надига моят собствен баща, хвърля се пред краката ми и ме замолва:

— Сине мой, почакай малко. Смили се над този, който те роди. Пощади белите ми коси, които те отгледаха. Оскърбихме те, но не заслужаваме смъртно наказание. Не се оставяй изцяло на гнева, не опетнявай ръцете си с бащината кръв.

Той изговори такива и много други жални думи, а аз стоях вцепенен като ударен от мълния. Оглеждах се за Тисба, но не зная как се бе измъкнала. Оглеждах леглото и спалнята, не знаех какво да кажа и какво да сторя. При това из ръката ми изпадна мечът. Деменета веднага се завтече и бързо го вдигна. Баща ми, видял се в безопасност, ми залови ръцете и заповяда да ме оковат, за което Деменета непрекъснато го подсещаше.

— Не те ли предупреждавах по-рано — извика тя, — че трябва да се пазим от това момче? Той само е замислял да издебне удобния случай. Аз погледа му и разбирах помислите му.

— Да, ти го предвиждаше — отвърна той, но аз не ти вярвах.

13. Рано сутринта баща ми ме грабна, както си бях, в окови, и ме отведе в народното събрание. Посипа си главата с пепел и рече:

— Не с такава надежда, атиняни, отгледах ей този негодник, мислех си, че ще ми бъде опора на старини. Дадох му навреме възпитание на свободно роден и го пратих да се учи на писмо, вмъкнах го във фратрията [8] Фратрия, грц. «братство», в античното родово общество част от по-голямата общностна единица фила. Съюз на няколко (до 30) рода със собствен култ и общо имущество. След VI в. пр.н.е. запазва само религиозното си значение. и в родовия регистър, вредих го между ефебите, обявих го съобразно със закона за ваш съгражданин. Той беше надеждата на целия ми живот. Но като забрави той най-напред опозори мене, после нанесе побой над ето тази моя законна съпруга Най-после се вмъкна нощем с меч в ръка при мене и ме нападна. Насмалко да стане отцеубиец, ако не беше го възпряла щастливата случайност: от неочаквана уплаха изпусна из ръка меча си. И аз се обръщам към вас и ви го предоставям. Не желая да стана негов убиец, ако и законът да позволява това. На вас оставям всичко. Смятам за по-добре чрез съд, а не чрез убийство да накажа сина си. [9] Всъщност никой закон в Атина не е давал право на бащата да убива сина си.