• Пожаловаться

Хелиодор: Етиопска повест

Здесь есть возможность читать онлайн «Хелиодор: Етиопска повест» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. год выпуска: 1982, категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Етиопска повест: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Етиопска повест»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Хелиодор: другие книги автора


Кто написал Етиопска повест? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Етиопска повест — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Етиопска повест», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Елин ли? О, богове! — възкликнаха радостно чужденците. — Истински елин по произход и език! Може би скоро ще дойде отдихът от нашите беди.

— Но как се наричаш? — попита Теаген.

— Кнемон — отвърна той. Откъде си?

— От Атина.

— Как попадна тук?

— Остави. «Защо се ровиш във всичко това?», както се казва в трагедиите? Не би било подходящо да вмъквам във вашия епизод и моите беди. Няма да ни стигне и останалата част от нощта да разказвам, а вие след многото изпитания имате нужда от сън и почивка.


9. Но те не преставаха да настояват и не отстъпваха — най-голяма утеха за тях щяло да бъде да слушат разказ за подобна на тяхната съдба. И най-накрай Кнемон започна:

— Баща ми Аристип, по рождение атинянин, беше член на ареопага[4] и притежаваше средно състояние. Когато загубих майка си, той се реши на втори брак от страх, че аз, единственият му син, ще му бъда твърде слаба подкрепа. И той доведе у дома изтънчената, но твърде опасна женичка на име Деменета. Щом се настани, тя обсеби напълно баща ми и го принуждаваше да върши всичко по нейна угода. С красотата си смайваше стареца, престараваше се всякак в грижите си за него. Беше способна като никоя друга да привлича към себе си и притежаваше до съвършенство изкуството да съблазнява мъжете. Когато баща ми излизаше, тя стенеше, а когато се завръщаше, се втурваше към него и го кореше: щяла, ако още малко се забавел, да умре от копнеж по него. И при всяка дума го прегръщаше и целуваше през сълзи. Омотан в мрежите й от всичко това, моят баща дишаше само за нея и гледаше само за нея.

Отначало тя се преструваше, че ме има като свой син, и с това спечели Аристип. Нерядко се приближаваше и ме целуваше, винаги щастлива от моето присъствие. Аз също позволявах това, без да подозирам нищо, но все пак се учудвах на тази нейна майчинска нежност към мене. А когато започна все по-дръзко да ме прегръща и целувките й започнаха да стават все по-горещи, отколкото подобаваше, погледът й по-безсрамен, тогава се събуди моето подозрение и започнах да страня от нея: когато се приближеше, побягвах. Но по-нататък… Защо да ви бавя с разказа си за примамките, с които си служеше, за обещанията, които даваше? Наричаше ме ту «най-сладкото момче», ту след това «младия господар» и веднага «моето съкровище» и накратко, примесваше красивите имена с галени, като гледаше с кои повече да ме привлече. Така с по-сериозните се показваше загрижена майка, а с по-неприличните — влюбена.


10. Накрая ето какво се случи. Празнувахме Големите Панатенеи, когато атиняните предават по суша кораба на Атина.[5] Аз бях вече ефеб[6], пеех в хора в чест на богинята обичайния химн и участвувах в тържественото шествие. Както си бях в празничното облекло, със същата хламида и със същите венци на главата, се завърнах у дома. Когато ме видя, тя загуби самообладание и без да прикрива любовта си, с гола страст се нахвърли върху мене и ме прегърна с думите: «Мой млад Иполите, мой скъп Тезее!» Представяте ли си в какво състояние изпаднах аз, който и сега при разказа си се изчервявам? Вечерта баща ми участвуваше в гощавката на пританейона[7] и както следва, участниците в това тържество остават до сутринта на общонародното пиршество. Тя влезе при мене през нощта и се опита да получи някои непозволени удоволствия. Но аз всякак се противях и се отбранявах въпреки всички нейни милувки, обещания, заплахи и тя се отдалечи с тежка и дълбока въздишка. Веднага на другия ден проклетницата започна заговорите си против мене. Най-напред на сутринта не стана от леглото. Щом баща ми се завърна и я попита какво й е, тя се престори на болна. Най-напред нищо не отговори, но след като той настоя и продължи да я разпитва за страданието й, отвърна:

— Този прекрасен младеж, нашият общ син, когото аз често обичах повече и от тебе (да ми бъдат свидетели боговете!), забелязал по някои признаци, че съм бременна — това аз досега криех от тебе, додето не се уверя напълно. Той издебна твоето отсъствие, когато, както и друг път, го укорявах и настоявах да се опомни и да не мисли за хетери и пиянство (поведението му не оставаше незабелязано от мене, но не ти го казвах, за да не подозират, че съм лоша мащеха). Говорех му насаме, да не го принуждавам да се черви, а той — да знаеш с какви думи оскърби и тебе, и мене — аз и сега се срамувам да ти кажа. Отгоре на всичко ме ритна с крак в корема. До какво състояние ме доведе, сега ти виждаш.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Етиопска повест»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Етиопска повест» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Етиопска повест»

Обсуждение, отзывы о книге «Етиопска повест» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.