Хелиодор: Етиопска повест

А Хидасп запита Сисимитър:

— Какво да правим сега, мъдрецо? Не е благочестиво да лишаваме боговете от жертвоприношението. Да заколим тези, които са ни подарили, също не е благочестиво. Но да помислим какво да направим!

39. Сисимитър отговори не на елински, но на етиопски, за да го разберат всички:

— Царю — каза той, — както изглежда, преголямата радост помрачава и най-разумните мъже. Отдавна ти трябваше да разбереш, че на боговете не е угодно подготвяното жертвоприношение. Сега и самите жертвеници ти показаха, че прещастливата Хариклея е твоя дъщеря и като чрез театрална уредба ти доведоха тук из средата на Елада нейния възпитател, хвърлиха в страх и смут конете и биците пред олтарите, с това дадоха да се разбере, че отхвърлят жертвените обичаи, смятани за най-свещени. И сега като венец на щастието и връхна точка на драмата показаха ето този момък-чужденец като годеник на девойката. Но нека приемем това чудотворство на боговете и да съдействуваме за изпълнение на тяхната воля. Да пристъпим към по-чисти жертвоприношения, като отстраним навеки принасянето в жертва на хора.

40. Това заяви ясно и на всеуслишание Сисимитър, а Хидасп, който разбираше също местния език, улови Теаген и Хариклея за ръка.

— И тъй, присъствуващи — извика той, — понеже всичко стана по волята на боговете, не бива да се противим. Затова пред свидетелството на самите богове, които нагласиха всичко това, и пред вас, които показахте, че сте готови да ги следвате, обявявам тази двойка за свързана чрез брачните закони и им позволявам да се съчетаят и да създадат свои рожби. И ако сте съгласни, нека това решение бъде укрепено чрез жертвоприношение. И така, нека пристъпим към святото действие.

41. След това изявление войската изрази с възгласи одобрението си и проехтяха ръкопляскания, сякаш бракът е вече осъществен. Хидасп се приближи до жертвениците и преди да започне свещенодействието, каза:

— Повелителю Хелиос и повелителко Селена, щом Теаген и Хариклея станаха съпруг и съпруга според вашата воля, сега е възможно те да свещенодействуват пред вас.

След тези думи свали от себе си и от Персина свещените митри, знаци на жреческото достойнство, и сложи своята на челото на Теаген, а митрата на Персина — на Хариклея.

В този миг Харикъл си спомни делфийското предсказание и откри, че наистина се сбъдва това, което бяха предизвестили отначало боговете, че двамата млади след бягството си от Делфи

И така Теаген и Хариклея, увенчани с белите митри, приеха от Хидасп жреческия сан и извършиха сами жертвоприношението при добри поличби. След това под светлината на факли и под звуците на флейти и сиринги се отправиха за Мероя — Теаген и Хидасп върху колесница, теглена от коне, Сисимитър заедно с Харикъл на друга, а Хариклея с Персина върху впряга бели бици, изпращани с поздрави, ръкопляскания и игри, за да отпразнуват още по-тържествено в града брачното тайнство.

Така завършва етиопската повест за Теаген и Хариклея. Съчини я един финикиец от Емеса от рода Хелиос, синът на Теодосий, Хелиодор.

© 1982 Георги Батаклиев, превод от старогръцки

Έλιόδωρος Αίθιοπικά, 350 пр.н.е.

Източник: [[ http://theseus.proclassics.org/|Проект«Тезей»]]

Електронна обработка: Недялка Георгиева, 2009

Последни корекции: NomaD, 2010

Издание:

Хелиодор. Етиопска повест

Издателство: «Народна култура», 1982

Предполага се, че творбата е написана около III–IV в. пр. Хр.

Свалено от «Моята библиотека» [ http://chitanka.info/text/17263]

Последна редакция: 2010-09-04 13:00:00

Херакловото устие на Нил е получило името си от построения близо до него храм на Херакъл.

Артемида е гръцката богиня на лова, а Изида — египетската богиня на плодородието и майчинството. Следователно в състава на разбойниците влизали почитатели на различни богове.

Античните гърци делили нощта на 3 или 4 части според смяната на нощните стражи.

Ареопаг е върховният атински съд за углавни дела за граждани от аристократически произход.

Големите Панатенеи са най-главният празник на всички атиняни. Те се устройвали всеки четири години в чест на богиня Атина, били придружавани с нощни факелни шествия и с конни, атлетически и музически състезания. Победителите получавали за награда венец от маслинено клонче и разкошна панатенейска ваза. Върховният момент бил тържествената процесия, която минавала през целия град и се отправяла към Акропола. Там знатни девойки обличали статуята на Атина в храма Ерехтейон с изтъкана от тях мантия. Тържеството завършвало с жертвени хекатомби пред храма и с богата народна трапеза.