Хелиодор: Етиопска повест

Теаген лежеше върху него. Само лявата му ръка беше заета да притиска бика, а дясната вдигаше към небето и я размахваше непрекъснато. Гледаше весело към Хидасп и множеството, сякаш с усмивката си ги подканваше да ликуват заедно с него. А ревът на бика — сякаш тръба — изпълняваше химна в чест на победата на Теаген.

Отвръщаше викът на народа, в който не можеха да се различат отделните похвални слова — сякаш едно-единствено гърло възнасяше възхищения към небето.

По заповед на царя притихнаха прислужници, едни повдигнаха и поведоха Теаген пред Хидасп, други метнаха върху рогата на бика въжена примка, доведоха го отпаднал и пак го привързаха към жертвеника заедно с коня, който също уловиха.

Хидасп искаше да каже нещо на Теаген и да побеседва с него. В това време народът, възхитен от младежа, още отначало изпитващ съчувствие към него удивен от силата му, а беше особено настървен от завист срещу етиопския борец Мероеб.

— Нека този се пребори с Мероеб — викаха всички единогласно. — Нека този, който получи слона, се премери с укротителя на бика — крещяха продължително. И след тяхното настояване Хидасп даде съгласието си. Доведоха етиопеца на средата. Той се оглеждаше наоколо надменно и самонадеяно, пристъпваше бавно и отмерено, размахваше и кръстосваше ръцете до лакти.

31. Когато дойде по-наблизо до събранието, Хидасп погледна Теаген и му каза по елински:

— Чужденецо, трябва да премериш силите си с този. Народът го желае.

— Нека се вслушаме в желанието му — отговори Теаген. — Но как ще се състезаваме?

— В борба — отговори Хидасп. А Теаген попита по-нататък:

— Но защо не по-добре с меч и пълно въоръжение, за да извърша нещо велико или, претърпял поражение, да затрогна Хариклея, която досега не произнесе нито дума за мене, или накрая, както изглежда, се отказва от мене?

— Защо ти се иска да замесиш името на Хариклея — го запита Хидасп. — Може би ти единствен знаеш. Във всеки случай трябва да се бориш, а не да се състезаваш с оръжие, защото не е благочестиво да се види пролята кръв преди времето на приношението.

Теаген разбра, че Хидасп се страхува да не се опорочи жертвата.

— Добре постъпваш — каза той, — че ме пазиш за боговете, които ще се погрижат за нас.

В същото време загреба от земята шепа прах и го посипа по раменете и ръцете си, които все още бяха потни от гонитбата на бика, отърси каквото не беше полепнало, протегна ръцете си напред и като опря здраво крака о земята, препъна подколенници, изви раменете и гърба, наведе леко шията и като обтегна цялото си тяло, застана, очаквайки напрегнато сблъсъка на борбата.

Етиопецът го измери с поглед и се усмихна, като оголи зъбите си и с подигравателни жестове даде израз на презрението си към съперника. След това налетя и стовари върху шията на Теаген ръката си — сякаш лост, и трясъкът от удара се чу надалеч. След това отново зае важна поза и се засмя тъпо.

А Теаген, още от малък в гимнастическите занимания [84] Гимназион, у гърците място за телесни упражнения (гимнастика); обширно пространство, обградено от колонади, помещения за упражнения и за бани. В по-късно време там изнасяли беседите си философите. упражнен в намазването с елей и запознат точно със състезателното изкуство на Хермес, реши най-напред да отстъпи и за да изпита силата на противника, да не връхлита изведнъж върху чудовищната животинска грамада, но да надхитри с умението си просташката сила. Макар че беше малко разтърсен от удара, се престори, че чувствува по-силни болки, и остави другата страна на шията си за удар. Етиопецът го удари още веднъж, а Теаген се наведе и се престори, че насмалко ще падне по лице.

32. Етиопецът го погледна презрително и се осмели за трети път вече непредпазливо да връхлети срещу него. Но тъкмо вдигна ръка да я стовари, Теаген светкавично се приведе, отклони удара, с дясна ръка задържа лявата му ръка и отблъсна противника си, който и без това от замахването на собствената си ръка, нанесена във въздуха, се разлюля и го повали на земята. В същото време се пъхна под мишницата му, притисна се о гърба му и като обви с мъка ръце около търбуха, със силни непрекъснати удари на петите изкълчи краката му в глезените и ставите. Така го принуди да падне на колене. После го обгърна с краката си, притисна бедра в слабините му, избута му ръцете, с които етиопецът подпираше гърдите си, извърна ги на възел около слепоочието, изви ги над рамената върху гърба и принуди съперника си да се просне по търбух на земята.