Хелиодор: Етиопска повест

Тълпата нададе общ вик, по-силен, отколкото преди. Не се сдържа и царят, а скочи от престола.

— О, каква неумолимост — извика той, — предстои според закона да се принесе в жертва такъв мъж!

И се обърна към него:

— Млади момко, ще трябва и за жертвата, какъвто е обичаят, да ти сложим венец. А сега се увенчай за тази славна, но напразна за тебе краткотрайна победа. Макар че не мога въпреки желанието си да те спася грозящата опасност, ще направя всичко, каквото е във властта ми. Ако знаеш какво може да се стори за тебе, докато си жив, пожелай го.

Едновременно с тези думи той положи върху Теаген златен, обсипан със скъпоценни камъни венец и не можа да задържи сълзите си.

— Тогава — отговори Теаген — ще поискам и те моля да изпълниш обещанието си. Ако съвсем не може да се отмени заколението, заповядай да го стори със собствената си ръка преоткритата твоя дъщеря.

33. Хидасп се изненада от тези думи и си спомни същата молба на Хариклея, но в бързината не сметна за нужно да издири точно причината.

— Обещах, чужденецо — заяви той, — че ще изпълня възможното, което пожелаеш. Но заколението трябва да извърши омъжена, а не девица — така изрично повелява законът.

— Но съпруг има и тя — извика Теаген.

— Това са празни приказки на човек, който наистина ще умира — каза Хидасп. — Изпитанието с жертвеника показа, че девойката не познава нито брак, нито мъж. Освен ако намекваш за ей този Мероеб — аз не зная откъде го познаваш, но той още не и е съпруг, само наречен от мене неин годеник.

— И прибави — каза Теаген, — че никога не ще стане такъв, доколкото познавам чувствата на Хариклея и доколкото е справедливо да се вярва на предсказанията на една жертва.

— Но, драги — намеси се Мероеб, — едва когато жертвеното животно се заколи и разреже, показва чрез вътрешностите си бъдещето. Ти, татко, каза истината, че чужденецът пред смъртта си говори празни приказки. Но нека, както заповядаш, го отведат при жертвениците, а ти, ако остава да се извърши още нещо, заеми се със свещенодействието.

И Теаген беше отведен на определеното място. Хариклея, която след неговата победа се беше съвзела и се надяваше на някакъв обрат, когато го поведоха отново, избухна в сълзи.

Персина се опита да я утеши.

— Може би — обърна се тя към нея — момъкът все още може да бъде спасен, ако ти се решиш да ми разкажеш по-откровено всичко останало за твоя живот.

Тогава Хариклея по необходимост, като видя, че времето не търпи повече отлагане, започна разказа си.

А Хидасп попита докладвача дали не остават още пратеници.

— Само сиенците, царю — отговори Хармонии, — те носят послание от Ороондат и подаръци. Пристигнаха преди малко.

34. Нека дойдат и те — заповяда Хидасп.

Те дойдоха и предадоха писмото. Хидасп го разгърна и зачете. То съдържаше следното:

«На човеколюбивия и честит цар на етиопците Хидасп — Ороондат, сатрап на великия цар.

Понеже ти ме победи с оръжие, но още повече и с великодушието си и ми отстъпи доброволно цялата моя сатрапия, аз не ще се учудвам, ако сега ми изпълниш още една малка молба. Една девойка, водена при мене от Мемфис, станала военен трофей. Като пленница тя била отведена по твоя заповед в Етиопия, както научих от нейните придружители, които тогава се отървали от опасността. Аз моля да я освободиш и да ми я подариш, най-напред защото искам девойката за себе си, но още повече бих желал да я предам на баща й. Той обходил много страни, за да търси дъщеря си, и бил пленен през време на войната в крепостта Елефантина. Там след това го срещнах, когато правих преглед на спасилите се, и той пожела да го представя на твоето великодушие. Този мъж се намира сега при тебе заедно с другите пратеници, той е способен да засвидетелствува с нрава си своя благороден произход, способен е и с външността си да те умилостиви. Върни ми го радостен обратно, царю, неин баща не само по име, но и в действителност.»

Щом прочете писмото, Хидасп запита:

— Кой от присъствуващите търси дъщеря си? Показаха му един старец и той се обърна към него:

— Готов съм, чужденецо, да сторя всичко, каквото иска Ороондат. Но аз заповядах да доведат тук само десет пленени девойки. За едната вече се установи, че не е твоята дъщеря. Погледни другите и ако я познаеш, вземи си я.

Старецът падна на колене и целуна краката му. Той внимателно огледа доведените девойки, потърси, но като не я откри, пак се натъжи.

— Царю — каза той, — не е между тези.

— Дадох ти моето съгласие — отговори Хидасп. Укорявай съдбата, ако не откриеш тази, която търсиш. Но че друга нито е доведена, нито се намира тук в лагера, може да видиш и да се увериш.