35. Старецът удари ръка по челото и избухна в плач, вдигна глава, отново огледа множеството и веднага се спусна като обезумял. Като стигна до жертвениците, засука като връв края на наметката си, която носеше, уви я около шията на Теаген и го повлече, като зави с висок глас на всеуслишание:
— Хванах те, подлец, хванах те, нечестивецо и престъпнико!
Стражите се опитаха да го възпрат и да му отнемат Теаген, но той го държеше здраво и го водеше като прилепен за него, така успя да го довлече пред лицето Хидасп и на съвета му.
— Царю — извика той, — ето този отвлече дъщеря ми. Този обезлюди дома ми и го направи бездетен, от самото светилище на Питий грабна душата ми, а сега като невинен стои пред жертвениците на боговете.
Всички се покъртиха от изнесеното: едни разбира думите му, а останалите се учудваха на гледката.
36. Хидасп му заповяда да каже какво по-точно желае. И старецът (той беше Харикъл) премълча истинския произход на Хариклея, понеже се страхуваше не си създаде неприятности от страна на същинските родители, ако се разбере, че при странствуването тя е провинила. Затова той разказа накратко само това, което не можеше да му донесе вреда.
— Имах, царю, дъщеря умна и красива. Ако само видехте, щяхте да се уверите, че говоря истината. Тя беше девица и свещенослужителка на делфийската Артемида. Но ей този хубостник, тесалиец по произход, който дойде в моя град Делфи начело на свещено пратеничество, за да изпълни стар бащин обичай, отвлече девойката от светая светих на храма, и то на храма на Аполон. Затова ще бъде основателно да кажем, че той е извършил светотатство и спрямо вас, като е опетнил и храма на вашия отечествен бог Аполон — той е тъждествен с Хелиос.
Негов помагач в нечестивото му дело стана някакъв мним пророк от Мемфис. Най-напред ходих в Тесалия и поисках от съгражданите му — етейците [85] Етейци, населяващите планината Ета и Южна Тесалия.
— да ми го предадат, но никак не можах да го открия. Иначе те бяха готови, където и да се намери, да го предадат, за да бъде наказан със смърт като нечестивец. Тогава предположих, че е намерил убежище в бягството си в Мемфис, родината на Каласирид.
Отидох и там, но намерих Каласирид, както той заслужаваше, вече мъртъв. От Тиамид, неговия син, научих всичко за дъщеря си, между другото и това, че била изпратена на Ороондат в Сиена. Но в Сиена (отидох също натам) не заварих Ороондат, а в Елефантина ме застигна войната. И сега идвам тук като молител, който търси дъщеря си… Покажи милостта си към мене многоизстрадалия. Ще бъде от полза и за тебе да почетеш сатрапа, който ме изпраща.
37. Той замълча, завършил думите си с плач и вопли.
Какво ще отговориш на това? — Хидасп запита Теаген.
Цялото му обвинение е основателно — отговори той. — За него аз съм разбойник, безчестник, насилник, но за вас съм благодетел.
— Тогава върни му дъщерята — каза Хидасп, — която не е твоя, понеже преди това била обречена на боговете, и ще понесеш почетна жертвена смърт, а не позорното заколение като наказание.
— Но — отговори Теаген — справедливо е да възвърне отвлечената не похитителят, а притежателят й. А това си самият ти. Така че върни я, ако той не я признае за твоя дъщеря.
Вече никой не можа да изтрае. Настъпи общо раздвижване. Сисимитър, който дълго се въздържаше, макар че отдавна разбираше значението на разменяните речи и очакваше да се изясни цялата истина, сега се втурна и прегърна Харикъл.
— Спасена е твоята мнима дъщеря, която ти някога взе от ръцете ми — извика той — и която наистина принадлежи на своите родители, които ти знаеш.
38. Хариклея изтича из палатката, забравила целия свян на моминската си природа и възраст, втурна се в бакхически унес и падна пред краката на Харикъл.
— Татко — извика тя, — когото уважавам не по-малко от истинските си родители, накажи, както желаеш мене, непослушната, отцеубийцата, било че някой отнесе всичко, което извърших, към волята, било, че не го отдаде на грижата на боговете.
Персина от своя страна прегърна Хидасп.
— Всичко е точно така, повярвай — увери го тя, този момък, този елин, знай, е наистина годеник на дъщеря ни. Преди малко тя, макар и след вътрешна борба, ми призна.
От друга страна, и народът тържествуваше и надаваше щастливи възгласи. Всички съсловия и възрасти гледаха с радост това, което се представяше пред тях. Макар че не разбираха повечето речи, те разбираха главното по случилото се с Хариклея, или може би и от внушение на боговете, които изнесоха като на сцена всичко това и доведоха до познание на истината. Те съгласуваха противоположности, като сплетоха радост скърби, смесиха смях и сълзи и превърнаха ужасиите в ликуване. Така се смееха тия, които плачеха, ликуваха тия, които ридаеха, намираха, когато не са търсили, загубваха, когото са смятали за намерен. И накрая очакваното кръвопролитие се превърна в благочестиво жертвоприношение.
Читать дальше