Стивън Кинг: То

Бил отново зави и този път усети как Одра се накланя заедно с него, помага му да овладее велосипеда, помага да се слеят за този кратък миг от живота като три живи същества.

— Мислиш ли? — викна той.

— Сигурна съм! — изкрещя тя и после го сграбчи за слабините, където весело се издуваше колосална ерекция. — Само не спирай!

Но Бил вече нямаше думата. Силвър бавно губеше скорост по баира на Горната миля, буйният рев на картите отново се разпадаше на прекъслечни изстрели. Бил спря и се обърна към Одра. Тя го гледаше с разширени очи, пребледняла, явно стресната и объркана… но беше жива, будна и се смееше .

— Одра — изрече той през смях.

Помогна й да слезе от Силвър, подпря колелото на близката тухлена стена и я прегърна. Зацелува я по челото, по очите, по бузите, по устата, по шията, по гърдите.

Тя го прегръщаше с всичка сила.

— Бил, какво е станало? Помня как слязох от самолета в Бангор… и после абсолютно нищо. Добре ли си?

— Да.

— Ами аз?

— Да. Сега си добре.

Тя се отдръпна и го огледа.

— Бил, не заекваш ли вече?

— Не — каза Бил и пак я целуна. — Заекването свърши.

— Завинаги?

— Да — каза той. — Мисля, че този път е завинаги.

— Спомена ли нещо за рокендрол?

— Не знам. Споменах ли?

— Обичам те — каза тя.

Бил кимна и се усмихна. Когато се усмихваше, изглеждаше съвсем млад, независимо от плешивото теме.

— И аз те обичам — каза той. — А какво друго ни трябва?

Събужда се от този сън, без да си спомня какъв точно е бил, без да си спомня каквото и да било освен простия факт, че пак е сънувал детството. Докосва гладкия, топъл гръб на жена си, унесена в свои собствени сънища; мисли си, че е хубаво да бъдеш дете, но не е зле и да бъдеш възрастен, който разсъждава над загадките на детството… над неговите искрени копнежи. Някой ден ще напиша за всичко , казва си той и знае, че всъщност това е утринна мисъл, рожба на отлетелия сън. Но е толкова хубаво да вярва в нея сред чистата утринна тишина, да мисли, че детството има свои прекрасни тайни и с тях потвърждава нашата тленност, а тленността слага рамка на всяка смелост и обич. Да мисли, че онова, което поглежда напред, трябва непременно да погледне и назад, защото всеки живот сътворява своя собствена имитация на безсмъртието — колело.

Или поне така си мисли Бил Денброу понякога в ранните утрини след съня, когато почти си припомня детството и приятелите, с които го е споделял.

Тази книга бе започната в Бангор, Мейн на 9 септември 1981 и завършена в Бангор, Мейн на 28 декември 1985.

© 1986 Стивън Кинг

© 1992 Любомир Николов, превод от английски

Stephen King

It, 1986

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Редакция: maskara, 2008

Издание:

Стивън Кинг. То (в две части)

Издателска къща „Плеяда“, София, 1992

Превод от английски: Любомир Николов

Художници: Петър Станимиров

Формат: 20 см.. Офс. изд. Тираж: 35 080 бр. Страници: 541. Цена: 30.00 лв.

Печат: „Полипринт“, Враца

ISBN: 954-409-084-3

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1795]

Последна редакция: 2008-12-01 20:58:01

Le mot juste (фр.) — подходящата дума — Б.пр.

Nature’s — природен (англ.) — Б.пр.

Comment ca va — Как си (фр.) — Б.пр.

Epais levres — Дебели устни (фр.) — Б.пр.

Pour l’homme avec les epais levres — За човека с дебелите устни (фр.) — Б.пр.