Стивън Кинг - То

Прибраха Силвър в гаража на Майк — с омазнен под от утъпкана глина, но иначе спретнат и чист като цялата къща. Инструментите висяха на гвоздейчета по стените, а лампите имаха тенекиени абажури като в билярдна зала. Бил подпря велосипеда до стената. Няколко минути двамата стояха мълчаливо, с ръце в джобовете, оглеждайки находката.

— Няма грешка, Силвър е — каза най-сетне Майк. — Мислех, че може да си сбъркал. Обаче е той. Какво ще го правиш?

— Да пукна, ако знам. Имаш ли велосипедна помпа?

— Аха. Май ми се намират и лепенки. Гумите са универсални, нали?

— Открай време са си такива. — Бил се приведе и огледа спуканата гума. — Да. Универсални.

— Пак ли се каниш да го яхнеш?

— Р-разбира се, че не! — рязко възрази Бил. — Просто не ми е приятно да гле-ххе-едам тая спукана гума.

— Както речеш, Шеф Бил. Ти си началникът.

Бил го изгледа втренчено, но Майк вече сваляше велосипедна помпа от стената в дъното на гаража. После измъкна от едно чекмедже лепенките. Бил пое тенекиената кутийка и я огледа любопитно. Изглеждаше точно като в детските му спомени; напомняше машинка за навиване на цигари, само че капачето беше пъстро и назъбено — с него можеше да изтъркаш гумата, преди да сложиш лепенка. Стори му се съвсем нова, а отстрани имаше книжно етикетче с цената — 7,23$. Ако не бъркаше, в детските му години подобен комплект струваше около долар и четвърт.

— Не си ги намерил случайно — каза Бил. Не питаше, просто установяваше факта.

— Не — призна Майк. — Купих ги миналата седмица. От търговския център.

— Имаш ли велосипед?

— Не — каза Майк и го изгледа право в очите.

— Значи просто ти хрумна да ги купиш.

— Просто нямаше къде да се дяна — кимна Майк, без да откъсва поглед от него. — Събудих се с мисълта, че може да потрябват. Цял ден все това ми се въртя из главата. Накрая… отидох да ги купя. И ето, че ти потрябваха.

— Ето, че ми потрябваха — повтори Бил. — Но както се казва в телевизионните сериали, какво означава това, скъпи?

— Питай другите — отвърна Майк. — Довечера.

— Как мислиш, дали ще дойдат всички?

— Не знам, Шеф Бил. — Майк помълча и добави: — Според мен не е изключено да намалеем. Току-виж един или двама решили да духнат от градчето. Или…

Той сви рамене.

— Какво ще правим тогава?

— Не знам. — Майк посочи лепенките. — Седем долара суха пара съм броил за тая чудесия. Смяташ ли да я вкараш в работа или само ще зяпаш?

Бил взе сакото си от кошницата и грижливо го закачи на един свободен гвоздей. После преобърна Силвър и бавно завъртя задното колело. Не му се нравеше ръждивото скриптене на оста и той си спомни колко тихичко мъркаха лагерите на скейтборда. С няколко капки смазка ще се оправи , помисли Бил. Май трябва да смажа и веригата. Адска ръжда е хванала… И карти. Трябват ми игрални карти за спиците. Бас държа, че Майк ги е приготвил. От хубавите. С целулоидно покритие, толкова твърди и гладки, че при първото разбъркване непременно ги разсипваш на пода. Да, трябват игрални карти и щипки за пране…

Изведнъж изтръпна от студ.

Какви ги мислиш, за Бога?

— Тревожи ли те нещо, Бил? — тихо запита Майк.

— Няма нищо.

Пръстите му докоснаха нещо дребно, кръгло и твърдо. Подхвана го с нокти и дръпна. От гумата се изтръгна тапицерско пиронче.

— Ето въ-въ-виновника — каза той и в главата му отново отекна с жестока мощ странното, неканено изречение: Троши стобора с трясък сух и пак крещи, че срещнал дух . Ала този път след своя глас чу и гласа на майка си: Опитай пак, Били. Без малко да успееш.

Потрепера.

( стобора )

Разтърси глава. Та аз и сега не бих могъл да го кажа без да заекна , помисли той и за част от секундата му се стори, че е пред прага на разбирането. После усещането изчезна.

Отвори кутийката и се захвана с гумата. Работата му отне доста време. Майк, с навити ръкави и разхлабена вратовръзка, се подпираше на стената под сноп слънчеви лъчи и тананикаше някаква песничка — след дълги усилия Бил разпозна „Тя умело ме омая“.

Докато чакаше лепенката да хване, Бил се зае — колкото да се намирам на работа, каза си той — да смаже веригата, венеца и осите на Силвър. От това велосипедът не стана по-красив, но скърцането изчезна. Засега стигаше толкова. И бездруго Силвър нямаше шансове да спечели конкурс по хубост. Единственото му истинско достойнство беше, че можеше да лети като мълния.

Към пет и половина Бил вече почти не забелязваше присъствието на Майк; беше се вглъбил в дребни, но учудващо приятни поправки. Закрепи помпата за винтила на задната гума и заработи усърдно, преценявайки налягането на око и на допир. С удоволствие отбеляза, че лепенката държи здраво.