Стивън Кинг - То

— Тревожа се за теб, Беви… МНОГО се тревожа!

Завъртя се и през политналите пред лицето й рижи къдрици зърна баща си да се тътри по коридора, облечен в черния пеньоар на вещицата, с медальона-череп на врата; подутата плът висеше по лицето му като превтасало тесто, очите му напомняха черен обсидиан, юмруците му се свиваха и разпускаха, устата му се хилеше гнусно, сластолюбиво.

— Биех те, защото исках да те ЧУКАМ, Беви, само това исках, да те НАЕБА, исках да те ИЗЯМ, исках да ти изям ПУТЕНЦЕТО, исках да ти СМУКНА мъничкото КЛИТОРЧЕ между зъбите, ЦУНИ-ЦУНИ, Беви, ооооххххх, ЦУНИ-ЦУНИ-ТУМБАЧЕ, исках да те пъхна в клетка… и да запаля пещта… и да ти опипам ПУТКАТА… тлъстичката ти ПУТКА… и като стане тлъста и крехка, да ям… да ям… ДА ЯМ…

С писък на ужас тя сграбчи лепкавата дръжка и изхвръкна отвън на площадка от карамел, украсена с пралинови шарки. Нейде далече, сякаш размити и мътни, сновяха автомобили, някаква жена влачеше количка със зеленчуци от пазара на Костело авеню.

Трябва да се добера дотам , едва свързано помисли тя. Онова е реалност, стига само да се добера до тротоара…

— Бягството няма да ти помогне, Беви — подвикна през смях

( тейко ми )

баща й. — Отдавна ви чакаме да дойдете. Много ще е весело . Ще има ЦУНИ-ЦУНИ и после — хоп в ТУМБАЧЕТО .

Тя пак се озърна и този път мъртвият й баща не беше облечен в черния пеньоар на вещицата, а в сребрист клоунски костюм с големи оранжеви копчета. На главата му се бе килнала енотова шапка стил 58-ма година, станала популярна от филма на Дисни за Дейви Крокет с Фес Паркър в главната роля. В едната си ръка държеше грозд балони. В другата стискаше като пилешка кълка откъснато детско краче. И на всеки балон пишеше: ТО ПРИСТИГНА ОТ КОСМОСА.

— Кажи на приятелите си, че аз съм последен представител на една загиваща раса — зловещо се ухили изчадието, залитайки по стъпалата подир нея. — Единственият оцелял от една мъртва планета. Дойдох да обера всички жени… да изнасиля всички мъже… и да науча как се танцува пепърминт туист!

И то се впусна в безумно приклякане и въртене с грозда балони в едната и ръка и кървавия откъснат крак в другата. Клоунският костюм се вееше и плющеше, ала Бевърли не усещаше вятър. Нозете й се заплетоха и тя рухна на тротоара, протегнала длани, за да поеме удара, който я блъсна чак в раменете. Жената с количката поспря, огледа я подозрително и ускори крачка.

Продължавайки да пристъпва напред, клоунът захвърли крачето. То тупна на тревата с неописуемо страшен, глух звук. Бевърли все още лежеше на тротоара и нейде дълбоко в себе си твърдо вярваше, че скоро ще се събуди, че това не е истина, че трябва да е сън…

Осъзна заблудата си миг преди кривите ноктести лапи на клоуна да я докоснат. Истина беше; можеше да я убие. Както бе убило децата.

— Гаргите знаят истинското ти име! — кресна тя изведнъж.

Чудовището отскочи и за миг й се стори, че сред широката изрисувана усмивка истинските му устни се сгърчват в гримаса на болка, ненавист… а може би и страх. Или пък само така си въобразяваше, още повече, че нямаше ни най-малка представа защо бе изтърсила тия смахнати думи, ала те й спечелиха една безценна секунда.

Скочи на крака и побягна. Изскърцаха спирачки, нечий прегракнал от яд и страх глас изрева:

— Къде зяпаш ма, скубло шантава?

В премрежения й поглед се мярна хлебарският камион, който едва не я бе прегазил, когато изхвръкна на улицата като хлапе подир топка, а сетне вече стоеше на отсрещния тротоар, задъхана от пареща болка под ребрата. Камионът отмина по Долна главна.

Клоунът бе изчезнал. Крачето бе изчезнало. Къщата още си стоеше на място, но сега Бевърли я видя порутена и изоставена, със заковани прозорци и напукани, потрошени стъпала пред входа.

Наистина ли бях вътре или само съм сънувала?

Но джинсите й бяха мръсни, жълтата блуза беше поръсена с прах.

А по пръстите й имаше шоколад.

Избърса ги в крачола на джинсите и забърза по улицата с пламнало лице, с вледенен гръб, а очните й ябълки сякаш пулсираха навън-навътре в такт с припрените удари на сърцето.

Не можем да го победим. Каквото и да е То, не можем да го победим. То дори иска да опитаме — иска да си разчисти старите сметки. Май не ще да се задоволи с реми. Трябва да се махаме оттук… просто да си заминем.

Нещо се плъзна край прасеца й лекичко, като котешка лапа.

Тя отскочи с тихичък писък. Сведе очи и се сгърчи, закрила устата си с длан.