Стивън Кинг - То

Бутилие и Радмейкър се спогледаха. Бутилие потупа бузата си с пръст макар че не осъзнаваше какво говори, в момента тъпото хлапе описваше подготовката на предумишлено убийство.

— Не, викам аз, ще си ходя, а пък Паяка пита страх ли ме е да ида до бара на духачите. Как тъй ще ме е страх, тяхната мамица, отвръщам аз. Стив още беше на кеф от хапчето. Хайде, вика, да очистим някой педеруга! Хайде да очистим някой педеруга! Хайде да очистим…

Сякаш за нещастие на всички, събитията се развиваха като по план. След като изпиха по бира, Ейдриън Мелън и Дон Хагарти излязоха от „Сокола“, минаха край автогарата и се хванаха за ръце. Сториха го естествено, без да мислят. Часът беше десет и двайсет. Стигнаха до ъгъла и завиха наляво.

Мостът на целувките беше на около осемстотин метра по-нагоре по течението двамата възнамеряваха да минат по прозаичния каменен мост на главната улица. Край бетонните основи на моста неспокойно бълбукаха плитките води на Кендъскиг — през лятото реката беше съвсем плитка, не повече от метър.

Когато колата изскочи изотзад (Стив Дюбей пръв ги бе забелязал да излизат от „Сокола“ и със зловещ смях ги бе посочил с пръст), двамата тъкмо наближаваха моста.

— Засечи ги! Засечи ги! — изкрещя Паяка Гартън. Току що бе забелязал в светлината на уличната лампа, че двамата се държат за ръце. Това го вбесяваше… но още повече го вбесяваше шапката. Грамадното книжно цвете се люшкаше нелепо насам-натам. — Засечи ги, по дяволите!

И Стив ги засече.

Крис Ънуин щеше да отрече активното си участие в последвалите събития, но Дон Хагарти твърдеше обратното. Според неговия разказ Гартън изскочил още преди колата да спре, след него изскочили и другите двама. Започнал разговор. Злобен разговор. Този път Ейдриън не си позволил нито кокетство, нито лекомислени шеги разбирал, че са загазили здравата.

— Дай ми тая шапка — заповяда Гартън. — Дай я, педераст гаден.

— Ще ни оставите ли на мира, ако ви я дам? — запита Ейдриън със задъхан, почти ридаещ глас, като се вглеждаше с изплашени очи към Ънуин, Дюбей и Гартън.

— Недей да плямпаш, ами давай шибаната шапка!

Ейдриън я подаде. Гартън извади от джоба на джинсите си автоматичен нож и сряза шапката на две. Разтърка парчетата по задника си. После ги пусна на тротоара и ги стъпка.

Докато вниманието на момчетата беше приковано към Ейдриън и шапката, Дон Хагарти незабелязано отстъпи назад — по-късно щеше да каже, че се е оглеждал за полицай.

— А сега ще ни оставите ли на ми… — започна Ейдриън и в този миг Гартън го удари с юмрук в лицето.

Мелън отхвръкна назад и се блъсна в ниския парапет на моста. Изпищя и се хвана с две ръце за устата. През пръстите му протече кръв.

— Ейд! — извика Хагарти и се хвърли напред.

Дюбей го препъна. Гартън го ритна в корема и той отлетя на уличното платно. Насреща се зададе кола. Хагарти се надигна на колене и закрещя. Колата не намали ход. По-късно Хагарти щеше да каже на Гарднър и Рийвс, че шофьорът даже не се озърнал.

— Затваряй си човката, педал! — каза Дюбей и го ритна по скулата.

Зашеметен, Хагарти се просна на една страна в канавката. Няколко секунди по-късно нечий глас — гласът на Крис Ънуин — го посъветва да изчезва преди да си е изпатил като приятелчето. В показанията си Ънуин потвърждаваше този факт.

Хагарти чуваше глухи удари и писъците на любовника си. По-късно щеше да каже на полицаите, че Ейдриън пищял като заек в примка. Запълзя към пресечката, където светеха лампите на автогарата, и когато се поотдалечи, извърна глава назад. Гартън, Дюбей и Ънуин бяха обкръжили Ейдриън Мелън, който беше висок само метър и шейсет и пет, и даже с мокри дрехи не би тежал повече от шейсет килограма. Подмятаха си го като в игра на топка. Омекналото му тяло се гърчеше като парцалена кукла. Хагарти видя как Гартън рита Ейдриън в слабините. Косата на Ейдриън бе провиснала пред лицето. От устата му течеше кръв и по ризата му се разширяваше тъмно петно. Паяка Гартън имаше на дясната си ръка два масивни пръстена — единият беше с емблемата на местната гимназия, другия си бе изработил сам в час по трудово обучение — грамаден, с преплетени бронзови букви М и Б. Буквите бяха в чест на любимия му метъл състав „Мъртви буболечки“. Двата пръстена бяха разкъсали горната устна на Ейдриън и бяха избили три зъба чак до венеца.

— Помощ! — изкрещя Хагарти. — Помощ! Помощ! Убиват го! Помощ!

Сградите по главната улица се извисяваха мрачни и безмълвни. Никой не се притече на помощ, никой не се появи дори от бялото светло островче около автогарата и Хагарти просто не можеше да разбере как е възможно това — та там имаше хора. Беше ги видял преди малко, когато двамата с Ейдриън минаха оттам. Нима никой нямаше да помогне? Нито един човек?