Стивън Кинг - То

— Сам не зная какво ме прихвана. Видях го, че пак се катери по оная проклета стълба, грабнах чука от скамейката и просто запердаших където ми падне. Не исках да го убивам. Бог ми е свидетел, и през ум не ми е минавало да го убивам.

— Каза ли нещо детето преди да загуби съзнание? — запита Уитсън.

— Каза: „Спри, татко, извинявай, обичам те“ — отвърна Маклин.

— А вие спряхте ли?

— По някое време — каза Маклин. След това се разрида тъй истерично, че съдията Ерхард Мултън бе принуден да прекъсне заседанието.

Из „Дери нюз“ от 18 септември 1958 г. (стр. 16):

Пастрокът му, излежаващ десетгодишна присъда (с право на помилване след първите две години) в щатския затвор Шоушанк заради убийството на четиригодишното му братче Дорси, продължава да твърди, че няма представа къде е Едуард Коркоран. Майката, която е завела дело за развод срещу Ричард П. Маклин, заяви, че според нея човекът, с когото скоро ще се раздели, лъже през цялото време.

Лъже ли?

— Лично аз не мисля така — казва отец Ашли О’Брайън, който се грижи за затворниците-католици в Шоушанк. Скоро след влизането си в затвора Маклин се обърнал към католическата вяра и отец О’Брайън му е посветил голяма част от времето си. — Той искрено съжалява за своята простъпка — продължава отец О’Брайън и добавя, че когато в началото го запитал защо иска да стане католик, Маклин отвърнал: „Чух, че при католиците имало акт на покаяние, а аз трябва много да се разкайвам, инак като умра ще ида в ада“.

— Той разбира какво е извършил с невръстното дете — обясни отец О’Брайън. — Ако е сторил нещо и на по-голямото момче, то очевидно не си го припомня. Убеден е, че що се отнася до Едуард, ръцете му са чисти.

Доколко са чисти ръцете на Маклин по отношение на доведения му син Едуард? Този въпрос продължава да вълнува гражданите на Дери, но във всеки случай бе убедително доказано, че осъденият няма нищо общо с останалите убийства на деца, сполетели областта. За първите три разполага с желязно алиби, а в края на юни и през юли и август, когато бяха извършени останалите седем, Маклин вече бе в затвора.

И десетте убийства си остават неразгадани.

В специално интервю за „Дери нюз“ миналата седмица Маклин отново потвърди, че не знае къде може да се намира Едуард Коркоран.

— Биех ги и двамата — заяви той в мъчителен монолог, често прекъсван от ридания. — Обичах ги, но ги биех. Не знам защо, както не знам и защо Моника ми позволяваше да го върша или защо ме прикриваше след гибелта на Дорси. Сигурно бих могъл да убия Еди също тъй лесно, както сторих с Дорси, но се кълна пред Господа-Исуса и всички небесни светии, че не съм. Знам какво мислят хората, но не съм го направил. Сигурно просто е избягал. Ако е така, мога само да благодаря на Бога.

Запитан дали не усеща някакви провали в паметта си — дали не би могъл да убие Едуард и после да блокира този спомен — Маклин отговори:

— Никакви провали не усещам. Уви, прекалено добре осъзнавам какво съм сторил. Обрекъл съм се на Христа и до края на живота си ще диря изкупление.

Из „Дери нюз“ от 27 януари 1960 г. (стр. 1):

Рано тази сутрин полицейският шеф Ричард Бортън съобщи на журналистите, че разложеното тяло на момче, съвпадащо приблизително по възраст с Едуард Коркоран, който изчезна от дома си в Дери през юни 1958 година, очевидно няма нищо общо с въпросното дете. Трупът бе открит в една каменна кариера в Ейнсфорд, щат Масачузетс. Първоначално полицейските служби на Мейн и Масачузетс предполагаха, че това може да са останките на младия Коркоран, станал жертва на извратен убиец след бягството от дома си на Чартър стрийт, където по-малкият му брат почина в резултат на тежък побой.

Зъбните отпечатъци доказват категорично, че трупът от Ейнсфорд не е на малкия Коркоран, за когото няма никаква вест вече от деветнадесет месеца.

Из портландския „Прес-Хералд“ от 19 юли 1967 г. (стр. 3):

Вчера следобед бе открит мъртъв в малкия си апартамент във Фолмаут Ричард П. Маклин, осъден преди девет години за убийството на своя четиригодишен заварен син. След предсрочното си освобождаване от щатския затвор Шоушанк през 1964, той е работил и живял кротко във Фолмаут. Смъртта му очевидно се дължи на самоубийство.

— Оставената бележка подсказва, че човекът е бил в крайно неуравновесено душевно състояние — заяви полицейският заместник-началник Брандън К. Рош. Той отказа да разгласи съдържанието на бележката, но според осведомен полицейски източник в нея имало само две изречения: „Снощи видях Еди. Той е мъртъв.“