Стивън Кинг - Гняв

Керол Грейнджър, разбира се, спадаше именно към тази категория. Имаше си постоянен приятел с типично американското име Бък Торн. Бък беше център нападател на плейсървилските „Сиви хрътки“, дето приключиха предишния сезон с рекордното 11–0, факт, който беше раздут до немай къде от нашия учител по физическо Боб, по прякор „Каменните топки“.

Торн беше едно осемдесет килограмово благовъзпитано лайно, доста тъповато, (колежанска реколта) та сигурно за Керол не представляваше никаква трудност да го държи на разстояние. Забелязал съм, че хубавите момичета стават най-добрите дресьори на лъвове. Освен това, що се отнася до Бък Торн, винаги съм имал чувството, че си пада малко подляр и доносчик.

— Аз съм девствена — стресна ме от тези мисли с предизвикателния си тон Керол. Тя кръстоса крака, сякаш в символично потвърждение на думите си, после пак ги разтвори. — И не смятам това за чак толкова лошо. Девствеността за мен винаги е означавала чистота.

— Така ли? — подхвърли Грейс Станер.

— Това е нещо, което изисква грижи — продължи Керол. — Грижи, старание, внимателно отношение — тази мисъл изглежда й хареса. Що се отнася до мен, направо ми изкара акъла.

— Искаш да кажеш, че Бък никога…

— О, не, в никакъв случай не бих казала, че не е имал желание да го правим. А предполагам, че още има. Но аз се постарах да изясня някои неща между нас още в началото на играта. Не съм фригидна, пуританка, или нещо друго. Просто… — тя млъкна в търсене на подходящ израз.

— Страх те беше да не забременееш — помогнах й аз.

— Не! — отсече почти с презрение тя. — Знам всичко за това. — Изведнъж, с изненада осъзнах, че тя е почти разгневена. А гневът, както е известно е едно доста трудно овладяемо емоционално състояние при подрастващите. — Не съм си изграждала представата за света от книжките. Четох за предпазните мерки от забременяване в… — тя прехапа устни, сякаш едва сега осъзна какво говори.

— Добре — намесих се аз и почуках с дръжката на пистолета по катедрата. — Въпросът е сериозен, Керол. Много сериозен. Мисля, че едно момиче трябва да знае причината, поради която иска да запази девствеността си, не е ли така?

— Но аз зная защо!

— О — аз й кимнах окуражително. Няколко момичета я погледнаха заинтригувано.

— Защото…

В стаята цареше гробна тишина. Някъде отдалеч се чуваше полицейската свирката на Джери Кесерлинг, който очевидно имаше проблеми с трафика.

— Защото…

Тя се огледа. Момичетата, които я гледаха сведоха срамежливи погледи към чиновете си. В този миг, както казват фермерите от нашия край бих дал къщата и всичко което имам, за да разбера кои от тях също са девствени.

— Не е необходимо да се блещите в мен! Не съм ви молила да ме гледате! Няма да говоря за тома! Не съм длъжна да ви разказвам!

Тя ми хвърли огорчен поглед.

— Хората са зли. Искат да те разкъсат, да те изядат, както каза Свинарника. Жадуват да те дръпнат при тях, на дъното, в мръсотията. Виж какво направиха с теб, Чарли.

Не бях съвсем сигурен, че са ми направили нещо, но предпочетох да мълча.

— Беше миналата година, по Коледа. Разхождахме се по улица „Конгресна“ в Портленд. Бяхме излезли с Дона Тейлър, да си купим по нещо за Коледа. Тъкмо бях купила една кърпа за сестра ми от „Портеус-Мичел“, разглеждахме я и се смеехме. Говорехме си глупости. Момическо хихикане. Беше към четири следобед, тъкмо бе започнало да се здрачава. Валеше сняг. Отвсякъде блестяха разноцветни светлини, витрините бяха обкичени с гирлянди и красиво увити пакети… беше хубаво… на ъгъла се бе изправил един от дядомразовците на Армията на спасението, с огромен звънец в ръка. Той бавно поклащаше звънеца и се усмихваше на всички. Чувствах се чудесно. Наистина чудесно. Нали разбирате, онова неповторимо коледно настроение. Вече си мислех, как ще се прибера у дома и ще изпия един горещ шоколад, с крем отгоре. И в този миг от завоя се приближи една раздрънкана кола, шофьорът смъкна прозореца и изрева: „Здрасти, путко!“

Ан Ласки подскочи. Откровено да ви призная, в устата на Керол Грейнджър думата прозвуча по-скоро смешно, отколкото вулгарно.

— Ей така — продължи горчиво тя. — И в миг всичко беше разрушено. Оцапано. Като зряла ябълка, в която намирате червей. „Здравей, путко…“ Сякаш не съм човек, личност, а само… а-а-х — устните й се разтрепераха, лицето й се разкриви в мъчителна гримаса.

— Ето защо за мен девствеността е чистота. Пет пари не давам за глупостите, които си мислят останалите. Не искам и да чувам за тях. Това е всичко.