Стивън Кинг - Отмъстителите

Той изпи половината мляко на четири големи глътки, оригна се и пресуши цялата чаша. После със силата на мисълта си я напълни отново, същевременно разкъсвайки сандвича със зъби, без да обръща внимание на горчицата, която изтичаше от филията и капеше по мръсните крака на Сет. Преглътна, отхапа, измляска, преглътна, пи и се оригна. Проблемът с телевизията беше следният: когато даваха „Отмъстителите“ или „МотоКопс 2200“, на Так му ставаше интересно, изпадаше в съновидения и забравяше да храни тялото на Сет. После, най-ненадейно и двамата така изгладняваха, че той направо обезумяваше и не бе в състояние да планира или да осъществи сложен замисъл.

Привърши втората чаша мляко и я надигна над устата си, докато изцеди и последните капки, сетне я запрати в мивката при останалите съдове.

— Нищо не може да се сравни с похапването край лагерния огън, тате! — извика най-майсторски престореният глас на Джо Картрайт. После Так се оттегли през кухненската врата — мръсен балон с формата на момчешко тяло, стиснал нагризан сандвич.

Лунните лъчи струяха през прозорците на дневната, откъдето вече не се виждаше Поплър Стрийт. На нейно място се простираше главната улица на Деспърейшън, щата Невада — така, както бе изглеждала през 1858, две години, след като последните останали златотърсачи осъзнали, че синкавата глина, която изстъргват от участъците си, всъщност е чисто сребро… и западащият градец бързо разцъфнал, благодарение на пристигащите от Калифорния банкрутирали златотърсачи. Идвали на ново място, но със старите амбиции — бързо да забогатеят. Так обаче не знаеше нищо за тази история, а и със сигурност не я бе научил от „Отмъстителите“ (в този филм действието се развиваше в Колорадо, не в Невада); Сет бе получил тази информация от някой си Алън Симс малко преди да се срещне с Так. Според Симс през 1858 година мина „Гърмяща змия — 1“ се срутила.

На отсрещната страна на улицата, където преди се издигаха домовете на Джаксън и Билингзли, сега се виждаха пералнята на Лушан и магазина на Уоръл. На мястото на кьщата на Хобартови се бе появил смесеният магазин на Аул Каунти и макар все още да надушваше дима, Так не виждаше и следи от пушек по гладките дъсчени стени на сградата.

Обърна се и съзря на пода един от полицейските патрулни микробуси. Накара го да се издигне във въздуха и да прелети стаята. Играчката увисна във въздуха пред помътнелия поглед на Сет, а колелцата й продължаваха да се въртят, докато Так привърши със сандвича си. Това бе „Джъстис Уегън“. Понякога му се искаше този микробус да принадлежи на малкия Джо Картрайт, вместо на полковник Хенри. После шериф Стрийтър от „Отмъстителите“ ще се премести във Вирджиния Сити и вместо кон ще кара синия микробус. Стрийтър и Мърдок — които ще се окажат само ранени — ще се сприятелят… Лукас Маккейн и синът му ще пристигнат от Ню Мексико да живеят с тях… и… ъ-ъ…

— И аз ще бъда татко — прошепна той. — Шефът на „Пондероса“ и най-големият човек в Невада.

Усмихна се и накара микробуса да опише две бавни завъртания около главата на Сет Гарин. После пропъди фантазиите. Макар да бяха прекрасни. Може би дори бяха осъществими — ако съумееше да извлече същината на оцелелите хора — или онова, което се отделяше в мига на смъртта им.

— Времето наближава — изрече. — Време е да се съберем.

Затвори очи и чрез паметта на Сет успя да материализира патрулните микробуси… и най-вече „Мийтуегън“, който щеше да води това нападение. Ноу-Фейс управляваше машината с графиня Лили, а в куличката за стрелба чакаше Джеб Мърдок. Той беше най-лошият.

Затвори очи и започна да се зарежда с енергия. Тази задача щеше да му отнеме известно време, но при положение че нещата бяха доведени дотук, нямаше за къде да бърза.

Съвсем скоро отмъстителите ще дойдат.

— Бъдете готови, момчета — пошепна, а Сет размаха стиснатите си юмручета. — Бъдете готови, защото ще заличим този град от лицето на земята.

Алън Симс работил в „Дийп Ърт Майнинг Корпорейшън“ като инженер-геолог в продължение на двадесет и шест години, от 1969 до 1995. Малко преди Коледа се пенсионирал и се преместил в Клиъруотър, щата Флорида, където починал от сърдечен удар на 19 септември 1996 г.

Приложеният документ бил намерен от дъщеря му в писалището му. Намирал се в запечатан плик, надписан по следния начин: „ОТНОСНО СТРАНЕН ИНЦИДЕНТ В КИТАЙСКАТА МИНА И МОЛЯ ДА СЕ ПРОЧЕТЕ СЛЕД СМЪРТТА МИ“.

(Документът е представен тук в оригиналния си вид. — Б.р.)