Стивън Кинг: Смъртта на Джак Хамилтън

— Иди да извикаш Брайън Муни — вика ми Джони.

— Ами ако го няма?

— Тогава не знам.

— Хари! — изкрещя Джак, вероятно имаше предвид Хари Пиърмонт. — От тая курва, дето ми прати, хванах трипер!

— Хайде — вика ми Джони и погали Джак по главата като родна майка.

Брайън Муни беше вътре (отново този късмет) и ни осигури стая да пренощуваме, макар че ни изръси двеста долара — доста скъпо, кота се има предвид, че прозорецът гледаше към задната уличка, а тоалетната беше на другия край на коридора.

— Ченгетата ви търсят под дърво и камък! — вика той. — Майки Маклър щеше да ви изхвърли. На пресата и радиото само Литъл Боимиа им е в устата.

Джак седна на леглото в ъгъла, запали цигара и надигна бутилка бира. Бирата го свести и той започна да се държи почти нормално.

— Лестър измъкна ли се? — обърна се към Муни.

Аз го погледнах и видях нещо ужасно. Когато дръпнеше от цигарата, през дупката на палтото му излизаше облаче дим.

— Бебето ли? — попита Муни.

— По-добре да не те чува, че го наричаш така — ухили се Джони.

След като Джак се посвести, Джони изглеждаше в по-добро настроение, но не беше видял облачетата дим. Искаше ми се и аз да не ги бях виждал.

— Изпозастрелял е цял куп ченгета и офейкал — обясни Муни. — Е, поне едно ченге е убито, може би две. Както и да е, това само влошава нещата. Можете да останете тази нощ, но утре до обяд да ви няма.

Той излезе. Джони изчака няколко секунди, след това се изплези на вратата като малко дете. Аз се засмях — Джони винаги можеше да те развесели. Джак също се опита да се засмее, но се отказа. Прекалено много го болеше.

— Време е да свалим това палто и да видим какво е положението — каза Джони.

Това ни отне пет минути. Докато го съблечем, и тримата бяхме плувнали в пот. На четири-пет пъти се наложи да запушвам устата на Джак, за да не крещи. Ръкавите ми се изцапаха с кръв.

На палтото му имаше съвсем малко петно, но бялата му риза бе станала наполовина червена, а потникът — бе прогизнал от кръв. Отляво точно под лопатката му имаше подутина с дупка по средата, като малък вулкан.

— Стига — вика през сълзи Джак. — Моля ви, стига толкова.

— Няма нищо — казва Джони и отново го погали. — Свършихме. Сега можеш да си легнеш. Поспи си. Трябва да почиваш.

— Не мога. Много боли. О, как само боли! Искам още една бира. Жаден съм. Само не й слагайте толкова много сол. Къде е Хари, къде е Чарли?

Вероятно имаше предвид Хари Пиърмонт и Чарли Маклей. Чарли, този педал, опъвал Хари и Джак още като деца.

— Пак започва — вика Джони. — Има нужда от лекар, Хомър, и ти трябва да намериш.

— За Бога, Джони, не познавам никого в този град!

— Няма значение. Знаеш какво ще стане, ако изляза аз. Ще ти напиша няколко имена и адреса.

В крайна сметка ми написа само едно име и един адрес и когато отидох там, се оказа напразно. Лекарят (шарлатанин, който правеше аборти и заличаваше кожните гънки на пръстите с киселина) се насвяткал със собствения си лаунданум и пукнал с безумна усмивка преди два месеца.

Останахме в скапаната стая в „Мърфи“ пет дни. Майки Маклър се появи и се опита да ни изгони, но Джони си поговори с него, както само той си знаеше (когато пуснеше в употреба естествения си чар, ставаше почти невъзможно да му откажеш). Освен това си плащахме. На петата нощ тарифата беше вече четиристотин и ни бе забранено да си показваме носовете навън, освен когато ходим до клозета. Никой не ни видя; доколкото ми е известно, ченгетата така и не са разбрали къде сме прекарали онези пет дни в края на април. Чудя се колко е изстискал Майки Маклър от нас — със сигурност повече от един бон. И аз не бих се съгласил на по-малко.

В крайна сметка обиколих половин дузина доктори. Никой не пожела да дойде за Джак. Полицията ни търсеше под дърво и камък. Това бяха най-кошмарните дни в живота ми и дори сега не искам да си спомням за тях. Ще кажа само, че Джони разбра как се е чувствал Иисус, когато Пилат го сгащил в Гетсиманската градина.

Джак ту бълнуваше, ту възвръщаше разсъдъка си, но по-често бълнуваше. Говореше за майка си, за Хари Пиърмонт, после за Боби Кларк, един известен педал от Мичигън Сити, когото познавахме.

— Боби се опита да ме целуне — заяви една нощ Джак и продължи да го повтаря, докато започнах да си мисля, че ще полудея.

Джони не се оплакваше. Просто седеше на леглото на Джак и го галеше по главата. Беше изрязал парче от потника му около раната и постоянно я мажеше с живакохром, но кожата бе станала сивозеленикава и от дупката се носеше гадна воня. Само да се доближиш и очите ти се насълзяваха.