Стивън Кинг - Сърца в Атлантида

Да ние знаехме неприличните думи. Разбира се, че ги наехме. И непрекъснато ги повтаряхме: еба си, върви на майната си, майка му стара, да те еба в гъза, еби му майката. Но на стената с огромни, метър и половина черни букви пишеше МАМКА МУ НА ДЖОНСЪН. Мамка му на президента на Съединените американски щати! Че и ПРЕЗИДЕНТ УБИЕЦ! Някой беше нарекъл президента на Съединените американски щати убиец! Не можехме да повярваме.

Като се връщах от „Холиок“, вече беше пристигнала и другата университетска патрулка, а ченгетата наброяваха шестима — направих сметка, че това прави почти всички полицаи в университета — и тъкмо се опитваха да закрият надписа с огромно жълто платнище. Тълпата се разшумя, после започна да ги освирква. Онези раздразнено изгледаха насъбралите се студенти. Един им викна да си вървят, сигурно все има къде да отидат. Може и така да беше, но на повечето очевидно тук им харесваше, защото почти никой не си тръгна.

Ченгето, което държеше левия край на платнището, се подхлъзна в снега и едва не падна. Неколцина зрители изръкопляскаха. Онзи се обърна и лицето му се сгърчи в дива омраза — аз смятам, че именно в този миг започна промяната и се отвори пропастта между поколенията.

После поднови борбата с платнището. В крайна сметка съумяха да закрият първия знак на мира и думата МАМКА МУ от МАМКА МУ НА ДЖОНСЪН! Щом успяха да скрият ужасната лоша дума, тълпата наистина се разпръсна. Снегът вече обръщаше на суграшица и стърченето на двора започваше да става неприятно.

— Ченгетата по-добре да не ти виждат якето — ненадейно каза Скип и аз се огледах. Стоеше до мен и беше със суичър с качулка, пъхнал ръце дълбоко в големия джоб отпред. Дъхът му излизаше като бяла пара и той нито за миг не откъсваше очи от полицаите и от видимата част от надписа: ДЖОНСЪН! ПРЕЗИДЕНТ УБИЕЦ! САЩ ВЪН ОТ ВИЕТНАМ! — Ще помислят, че си бил ти. Или пък аз.

Скип се подсмихна и се обърна. На гърба на суичъра му се мъдреше още едно пилешко краче, изрисувано с яркочервено мастило.

— Божичко! Кога го направи?

— Тази сутрин. Видях от Нейт. — Той сви рамене. — Толкова е готино, че не можах да не го изкопирам.

— Няма да помислят, че сме ние. И през ум няма да им мине.

— Не, сигурно няма.

Въпросът е защо вече не разпитват Стоук… не че ще се наложи да го разпитват дълго, за да изкопчат истината. Но ако Ебърсоул, дисциплинарният инспектор, и Гаретсън, деканът на мъжете, не го бяха хванали на разпит, то това бе единствено защото още не бяха говорили с…

— Къде е Милото? Знаеш ли?

Суграшицата се усили, биеше клоните на дърветата и боцкаше по всеки сантиметър гола кожа.

— Младият героичен господин Диърборн е на двора да опесъчава пътеките с десетина приятелчета от запаса — обясни Скип. — Видяхме ги от читалнята. Возят се с истински военен камион. Маленфант каза, че нишките им така са се надървили, че сега няма да могат да спят цяла седмица. Стори ми се доста умно съждение за Рони.

— Милото като се върне…

— Н-даа, като се върне. — Скип вдигна рамене, сякаш да каже, че всичко вече е излязло от контрол. — Обаче дотогава може да поиграем карти, какво ще кажеш?

Исках да кажа много неща по много въпроси… но не казах нищо. Върнахме се вътре и рано следобед играта беше в разгара си. Играеха едновременно пет карета, 46 беше задимена като лисичарник, а някой беше домъкнал грамофон, за да слушаме „Бийтълс“ и „Стоунс“. Друг пък измъкна надраскана малка плоча с „96 сълзи“, която се въртя нон-стоп поне цял час: „плачи, плачи, плачи“. Прозорците откриваха добра гледка към долчинката и алеята „Бенет“ и от време на време надзъртах, очаквайки да сваря Дейвид Диърборн и облечените му в униформи приятелчета да се пулят пред северната стена на блока, обсъждайки дали да приберат Стоук Джоунс с пушки, или просто да го погнат с байонети. Разбира се, нямаше да направя нищо подобно. Може и да си скандират „Убийте Конг! Дръж се Ю Ес Ей!“, докато тренират на футболното игрище, но Стоук беше сакат. Затова пък с огромно задоволство щяха да се порадват как комунистическият му задник ще изхвърчи от Мейнския университет.

Не исках това да става, но не виждах как може да се избегне. Стоук носеше пилешкото краче на гърба на якето си от самото начало на семестъра — дълго преди останалите да се светнат какво значи — и Милото го знаеше. Освен това Стоук щеше да си признае. Ще се справи с декана и дисциплинарния инспектор по същия начин, по който борави и с патериците — с решителен плонж с рогата напред.