Стивън Кинг - Сблъсък

Времето й тук, в Хемингфорд Хоум, изтичаше. Последният сезон от живота си щеше да прекара на запад, близо до Скалистите планини. Бог бе казал на Мойсей да се изкачи на планината и на Ной да построи ковчега. Бе видял дори как разпъват на кръста собствения Му син. Така че какво Го интересуваше, че Аби Фримантъл се страхува от някакъв си мъж без лице, който я дебне в сънищата й?

Никога не бе виждала лицето му, а не й и трябваше. Той бе като сянка, която прекосява царевицата по обяд; като студено въздушно течение; като черна врана, която те следи зорко, кацнала на телефонната жица. Гласът му, който я зовеше, й напомняше за всички най-омразни й звуци. Когато говореше тихо, й приличаше на бръмбарите — предвестници на смъртта, скрити под стълбата, които известяваха, че обичан от нея човек скоро ще умре. Когато гласът му прогърмяваше, сякаш гръмотевици разцепваха облаците от запад. Ала дори когато освен самотното шумолене на царевицата не се чуваше нищо друго, тя долавяше присъствието му. И това бе най-ужасното, защото в тези моменти човекът без лице й се струваше почти равен със самия Господ Бог. Тогава имаше чувството, че всеки момент ще усети докосването на черния ангел, прелетял безшумно над Египет и убил първородните деца във всички къщи, където вратата не била намазана с кръв. Именно това я плашеше най-много. Страхът отново я превръщаше в малко дете. Тя знаеше добре, че и другите са разбрали за неговото съществуване и се страхуват от него, но единствено тя имаше ясната и пълна представа за страхотната му сила.

— Хубав ден — промърмори старицата и сложи в устата си последната хапка хляб. Допи кафето си, люлеейки се напред-назад. Денят беше светъл и ясен, тя не усещаше особена болка в нито една точка от тялото си и затова отправи кратка благодарствена молитва към Бога. Бог е велик, Бог е добър. И най-малкото дете можеше да научи тези слова, а те значеха всичко — целият свят, и доброто, и злото в него.

— Бог е велик — каза майка Абигейл. — Бог е добър. Благодаря ти, Боже, за слънцето. За кафето. За това, че снощи ходих по нужда. Беше прав, смокините свършиха добра работа, но никак не са ми вкусни. Ама че съм и аз. Бог е велик…

Беше изпила кафето. Остави чашата си на земята и се залюля на стола, обърнала към слънцето лице, което приличаше на по чудо оживял гранитен камък, прорязан от множество черни нишки. Скоро задряма. Сърцето й, чиито стени бяха станали тънки като пергаментова хартия, продължавайте да бие както през последните 39 630 дни. Трябваше да сложиш ръка на гърдите й като на малко бебенце, за да се увериш, че все още диша. Но усмивката не слезе от лицето й.

Нещата се бяха променили доста от времето, когато бе момиче. Семейството й бе дошло в Небраска след премахването на робството. Правнучката Моли твърдеше, че парите, с които бащата на Аби купил земята, му били дадени за успокоение на съвестта от Сам Фримантъл от Луис, Южна Каролина, за осемте години труд на дядо й и братята му след края на Гражданската война. Моли се присмиваше по грозен и циничен начин на този факт, но Абигейл си мълчеше. На Моли, Джим и на младите нещата не им бяха хич ясни. Виждаха всичко в бяло и черно. И макар да не казваше нищо, Абигейл си мислеше: „Пари, дадени за успокоение на съвестта му ли? Че може ли да има по-чисти пари?“

И така семейството на Фримантъл се установило в Хемингфорд Хоум и Аби, най-малката им дъщеря, се родила тук. Баща й успя да надхитри тези, които не желаеха нито да купуват, нито да продават на негри. Купуваше земята на части, така че да не го усетят ония, които все се оплакваха от „черните копелета“. Той бе първият човек в Полк Каунти, който започна всеки сезон да засява, и първият, който използва изкуствени торове. А през март 1902 година Гари Сайтс дойде в къщата им да му съобщи, че е избран за член на сдружението на земеделците. Той бе първият негър, станал член на такова сдружение в целия щат Небраска. 1902 бе най-върховната година.

Беше сигурна, че всеки, който можеше да даде някаква преценка за живота й, щеше да каже, че 1902 е била най-добрата. Изглежда, че така се случваше на всички. В определени години нещата се нареждаха идеално, вървеше ти във всичко, случваха се само чудеса. Когато по-късно човек се върнеше назад към подобна великолепна година, започваше да се пита защо бе станало така. Все едно си оставил десет различни апетитни неща в килера, така че всяко едно поема от аромата и вкуса на останалите. Гъбите имат вкус на шунка, шунката — на гъби, телешкото — на дива патица, а патицата едва доловимо ти напомня на кисели краставици. Някой ден може да ти се прииска всичките прекрасни неща, които са ти се случили през тази една-единствена най-чудесна година от живота ти, да не са били струпани наведнъж, а да си имал възможност да ги разпределиш по-равномерно. Например да вземеш едно щастливо събитие и да го пренесеш по средата на някой тригодишен период, за който не можеш да си спомниш абсолютно нищо, нито добро, нито лошо. Значи през тези три години нещата са вървели както трябва в света, създаден от Бога и почти унищожен от Адам и Ева. Мръсното пране е било изпрано, подовете — измити, дрехите — закърпени, децата — гледани. Три години, през които времето е текло безспирно в сив, равномерен поток, без нищо да прекъсва монотонността му, освен Великден, 4 юли, Денят на благодарността и Коледа, Ала неведоми бяха пътищата, по които Бог твореше чудесата си, така че за Аби Фримантъл, а и за нейния баща, 1902 беше върховната година от живота им. Аби си мислеше, че само тя от цялото семейство, наред с баща си естествено, разбра какво невероятно, безпрецедентно събитие бе да те поканят за член на сдружението. Баща й бе първият чернокож в Небраска, комуто това се случи, а може би и първият в цялата страна. Той не бе имал никакви илюзии за високата цена, която семейството му трябваше да заплати, за грубите шеги и расовите обиди, най-вече от устата на Бен Конвей, и от другите, които бяха против неговото участие в сдружението. Но наред с това видя, че Гари Сайтс му предоставя не просто възможността да оцелее, а шанса да забогатее заедно с другите в този плодороден район на производители на царевица.