Стивън Кинг - Сблъсък

Можех да направя същото и със себе си. Но явно не искаше. Макар и не съвсем ясна, започваше да изниква нова цел в живота, нещо огромно и велико. Боклукчията леко потръпна от страх и заслиза тичешком по стъпалата; обувките му вдигаха невъобразим шум, а ръката му се плъзгаше по стръмния, покрит с ръждиви петънца парапет. Тичаше надолу и надолу по витата стълба и се питаше кога парите около отвора на маркуча ще прихванат пламъците, кога непоносимата топлина, достатъчна сама по себе си да предизвика пожар, ще се плъзне надолу по маркуча към вътрешността на резервоара.

Хвърчеше надолу по стълбите с развяна коса; лицето му бе опънато в ужасяваща гримаса, а вятърът свистеше в ушите му. Вече беше стигнал до средата на стълбите и сега минаваше покрай буквата Ч, висока около шест метра, която беше изписана на резервоара със светлозелена боя. Краката му летяха надолу, надолу и ако някой от тях стъпи накриво или се закачи в нещо, той ще се запремята като тубата, а като падне, костите му ще се изпотрошат като сухи клони.

Вече беше близо до земята, до белия чакъл и зелената трева наоколо. Колите на паркинга започнаха да възвръщат нормалните си размери. Все още му се струваше, че се носи сякаш на крилете на някакъв сън и че никога няма да успее да слезе, а само ще тича, ще тича, без да стига никъде. Намираше се до бомба със запален фитил.

Изведнъж някъде далеч над него се разнесе гръм, сякаш някой пусна десетсантиметрова бомбичка, от онези, за Четвърти юли. Чу се глух пукот и нещо прелетя край него. Беше парче от маркуча — видя го съвсем ясно и почувства странно приятен страх. От топлината гумата се беше изкривила и беше добила съвършено нова и напълно безсмислена форма.

Боклукчията се хвана за парапета с една ръка и прескочи от другата страна; китката му прещрака. Ръката му се схвана от болка чак до лакътя. Прелетя във въздуха последните един-два метра и се просна върху чакъла на цялата си дължина. Одраска се чак до лактите, но почти не усети. Сега вече го обземаше ужасяваща паника, а денят изглеждаше толкова слънчев.

Бързо се изправи и се извърна назад, протягайки шия; отново се затича, но продължи да гледа нагоре. На резервоара — този беше средният от трите — сякаш му беше поникнала жълта коса, която продължаваше да расте с невероятна бързина. Инсталацията можеше да избухне всеки миг.

Той продължаваше да тича, а дясната му ръка се полюшваше неестествено на счупената китка. Прескочи циментовия парапет на паркинга и стъпи на асфалта. Прекоси го; сянката сякаш тичаше в краката му; после хукна по широката, застлана с чакъл алея и изхвръкна през открехнатия портал; озова се отново на магистрала № 130. Пресече я тичешком и се хвърли в канавката на отсрещната страна; приземи се на мека постеля от изсъхнали листа и влажен мъх; обви ръце около главата си, а свистящият му дъх сякаш се забиваше в дробовете му и ги раздираше като с нож.

Резервоарът се взриви. Не „БУМ!“, а „ДУ-ДУМ!“ — такъв беше звукът, едновременно оглушителен и кратък, някак гърлен; ушите на Боклукчията заглъхнаха, а очите му едва е изхвръкнаха от орбитите си; дори въздухът се промени. Последва втора експлозия, после трета — той се гърчеше в канавката, усмихнат до уши, и крещеше беззвучно. Изправи се и седна — беше запушил уши с ръце; внезапната въздушна струя го блъсна и го просна отново с такава сила, сякаш беше хартия, смачкана на топка.

Фиданките отзад се огънаха до земята и листата им зашумяха толкова силно, сякаш гирлянди от триъгълни флагчета плющят над опустял след празненство паркинг във ветровит ден. Една-две се счупиха — чу се пукане, като от пистолет със сачми, каквито има по стрелбищата. От другата страна на магистралата западаха парчета от резервоара, някои попадаха на самото платно. При допира с настилката дрънчаха, а в някои по-дебели късове все още имаше нитове — черни и изкривени като маркуча. ДУ-ДУ-У-УМ!

Мъжът отново се изправи — над паркинга на Чийри Ойл се виеше огромен огнен стълб. От върха му се извиваше черен дим, който се издигаше нагоре толкова бързо, че вятърът не успяваше да го разнесе. Човек не можеше да го гледа, без да присвива очи; от отсрещната страна на пътя идваше нетърпима топлина, която опъваше кожата му и тя лъщеше. В знак на протест срещу неестествената жега от очите му бликнаха сълзи. Горящ къс метал с формата на диамант, чиято най-широка страна беше около седем метра, падна от небето на около шест метра вляво; изсъхналите листенца на върха на туфата мъх веднага пламнаха. ДУ-ДУМ-ДУ-ДУМ!