Стивън Кинг - Клетка

— Скрийте се някъде. Намерете си убежище. Досега имахте късмет, но следващия път може и да не ви провърви.

— Полицай Ашланд — извика му художникът. — Вашите хора не използват мобилни телефони, нали?

Рик го изгледа от средата на Бойлстън Стрийт — доста опасно място, поне според скромното мнение на Клей. Образът на бясно движещия се туристически автобус едва ли щеше да избледнее скоро от паметта му.

— Не, господине — отвърна пазителят на реда. — Имаме радиостанции в колите. И тук — добави той и потупа портативния апарат, висящ на колана му от другата страна на кобура. Клей, който четеше индустриални количества комикси, откакто бе научил азбуката, веднага се сети за уникалния колан на Батман.

— Не ги използвайте! — извика на ченгето. — Кажете и на другите. Не използвайте мобилни телефони.

— Защо?

— Защото те направиха точно това! — Клей посочи мъртвата жена и изпадналото в безсъзнание момиче. — Точно преди да откачат. И бас държа, че човекът с ножа…

— Рик! — извика полицаят от другата страна на улицата. — Размърдай си задника, мамка му!

— Скрийте се някъде — повтори Ълрик Ашланд и забърза към хотел „Четири сезона“.

На Клей му се искаше да повтори предупреждението си за мобилните телефони, но засега бе доволен и от това, че полицаят се махна от средата на Бойлстън Стрийт и вече не го грозеше опасност. Следващото нещо, което му дойде наум обаче, беше, че този следобед едва ли има човек в Бостън, чийто живот да е вън от опасност.

— Какво правиш? — извика Клей на Том Маккорт. — Не го пипай! Ами ако прихванеш някаква зараза?

— Няма — увери го спътникът му. — Само да си взема обувката.

Самата обувка лежеше до разперените пръсти на лявата ръка на безумеца, на два-три сантиметра от бавно разширяващото се кърваво езерце. Том предпазливо я хвана с два пръста и я придърпа към себе си. Сетне седна на бордюра на Бойлстън Стрийт — на мястото, където преди цяла вечност бе паркирал камионът на „Мистър Софти“, и напъха крака си вътре.

— Връзките са скъсани — въздъхна. — Тъпият ненормалник ми е скъсал връзките — добави и заплака отново.

— Не се отчайвай — каза му Клей, докато се опитваше да изтръгне касапския нож от папката си. Господин Чужди езици го бе забил с такава сила, че трябваше да го разклати напред-назад, за да го измъкне. Острието излезе неохотно, на няколко тласъка, придружени от отвратителни стържещи звуци, от които го побиха тръпки. Той се зачуди кой ли от героите му бе пострадал най-много, след което се смъмри, че явно шокът не му се отразява добре, щом си мисли подобни глупости. — Не можеш ли да ги вържеш по-ниско?

— Да, мисля, че ще стане.

Художникът внезапно си даде сметка, че едва доловимото до преди минута бръмчене, на което не бе обърнал внимание, значително се бе усилило. Том вдигна глава, а Клей се огледа. Неголямата процесия от полицейски коли с проблясващи буркани, които се отдалечаваха от „Четири сезона“, спря пред „Ситилайтс“ и забучения във фасадата туристически автобус. Ченгетата подадоха глави от прозорците и погледнаха небето, за да видят как някакъв частен самолет — може би „Чесна“ или „Туин Бонанза“ (Клей не разбираше много от аероплани), се спуска над сградите между залива и парка, бързо губейки височина. Крилата му почти обръснаха върха на едно от най-високите дървета, след което аеропланът се насочи към каньона на Чарлс Стрийт, сякаш пилотът бе решил, че улицата представлява писта за кацане. В следващия момент, когато самолетът се намираше на по-малко от шест метра над земята, изведнъж се наклони леко на една страна и лявото му крило закачи фасадата на сива каменна сграда, вероятно банка, която се намираше на ъгъла на улиците „Чарлс“ и „Бийкън“. Всички илюзии, че аеропланът се движи бавно и се плъзга плавно по въздуха, изчезнаха в този миг. Машината се завъртя около лявото си крило и се вряза в червената тухлена постройка до банката, след което изчезна сред ослепително ярките венчелистчета на оранжевите пламъци. Последвалата взривна вълна разлюля клоните на дърветата в парка, а патиците закрякаха уплашено и полетяха.

Клей погледна надолу и видя, че още държи касапския нож от шведска стомана. Беше го измъкнал от папката си, докато двамата с Том Маккорт наблюдаваха самолетната катастрофа. Избърса го първо от едната, а после и от другата страна с края на ризата си, като внимаваше да не се пореже (сега неговите ръце трепереха). Сетне го затъкна изключително предпазливо в колана си и докато правеше това, в главата му изникна споменът за един от първите комикси, които беше създал още в младежките си години.