Стивън Кинг - Кристин

— И ти си преподавателка в колеж? Значи така се отнасяш към студентите си: „Казах вече. А вие си затваряйте устите!“ Страхотно! Направо ги съжалявам.

— Внимавай, Арни! — изкрещя Реджина и заканително размаха пръст. — Внимавай!

— Ще ми позволиш ли да се изкажа?

— Моля! Но едва ли ще променя решението си.

Майкъл неловко се изкашля.

— Редж, струва ми се, че момчето е право: отношението ти не е особено конструктивно…

Жена му се нахвърли върху него като разярена котка:

— Ти да мълчиш!

Съпругът й потръпна и се отдръпна. Арни започна:

— Първо, ако внимателно си разгледала спестовната ми книжка (не се съмнявам, че си го направила), навярно си забелязала, че съм изтеглил две хиляди и двеста долара в началото на септември. Налагаше се да купя предни калници за Кристин.

— Съобщаваш го, сякаш се гордееш с това! — гневно възкликна тя.

— Права си — заяви Арни и хладнокръвно я изгледа. — Монтирах цялата седмица сам, без ничия помощ. Справих се отлично. Изобщо…

За миг гласът му пресекна, сетне той отново продължи:

— … изобщо не личи, че е ремонтирана. Второ, навярно си забелязала, че съм възстановил шестстотин долара от похарчената сума. Уил Дарнъл хареса работата ми и ме назначи в гаража. Ако на два месеца добавям към спестяванията си по шестстотин долара, а може би и повече, ако Уил ме изпраща в Олбъни, откъдето купува коли на старо в края на учебната година ще имам в книжката си четири хиляди и петстотин. Ако работя на пълна смяна в гаража до следващото лято, преди постъпването ми в колежа ще събера близо седем хиляди. И всичко това, благодарение на колата, която ненавиждаш.

— Парите нямат значение, ако не успееш да влезеш в добър колеж — парира го Реджина, като ловко смени тактиката.

Същото правеше по време на събранията на катедрата, когато някой се осмелеше да й противоречи, което се случваше доста рядко.

— Понижил си успеха си.

— Но не дотолкова, че да ми попречи — отвърна момчето.

— Какво значи „не дотолкова“? Получил си двойка по математика. Само преди седмица ни изпратиха червената карта.

Червената карта, понякога наричана от учениците „карта-двойкарка“, се изпращаше на онези от тях, получили слаби оценки, месец след началото на първия срок.

— Двойката получих само от едно изпитване — хладнокръвно заяви Арни. — Мистър Фендерсън е прочут с навика си да изпитва само по веднъж през първата половина на срока. Ето защо се случва да ти пише двойка поради неразбиране на основен математически проблем, а в края на срока оценката ти да бъде отлична. Щях да ти обясня всичко, ако си беше направила труда да ме попиташ. Но ти не благоволи да го сториш. Освен това през четирите години в гимназията съм получил едва три червени карти, включително тази. Много добре знаеш, че общият ми успех продължава да е отличен и…

— … в най-скоро време ще се понижи — пискливо го прекъсна Реджина и пристъпи към него. — Проклетата кола направо ти е взела ума! Имаш си приятелка — прекрасно, поздравявам те. Но в манията ти към колата има нещо ненормално. Дори Денис казва…

Арни рязко скочи на крака и се озова до нея. Изненадана, Реджина стреснато се отдръпна, за миг забравила гнева си.

— Не забърквай Денис — тихо, но заплашително процеди той. — Това е само между нас.

— Добре — отвърна майка му, бързо преценила, че се налага да отстъпи. — Все пак признай, че си понижил успеха си. И двамата с баща ти го знаем, а червената карта е само още едно доказателство.

Реджина се наежи, когато момчето самоуверено се усмихна и заяви:

— Предлагам ти да сключим сделка. Позволи ми да оставя колата тук до края на срока. Ако общият ми успех е по-малко от четири, ще предложа Кристин на Дарнъл. Обзалагам се, че ще я купи. Той много добре знае, че ще я продаде за хилядарка, след като я стегнах. Цената й само ще се повиши с течение на времето.

Той се замисли, сетне продължи:

— Дори ти предлагам още по-изгодно за теб споразумение. Ако в края на семестъра не съм сред отличниците, също ще продам колата. Сама прецени — ще изгубя Кристин, ако получа само една петица. Какво ще кажеш?

— Не! — моментално отвърна Реджина, сетне хвърли към мъжа си поглед, сякаш го предупреждаваше: „не ми се бъркай!“

Майкъл, който тъкмо се канеше да каже нещо, здраво стисна устни.

— Защо? — престорено спокойно запита Арни.

— Защото е номер и ти отлично го знаеш! — изкрещя майка му.

Внезапно бе изгубила контрол и гневът й беше необуздан.