Стивън Кинг - Кристин

Сънува, че Кристин се е смалила до размерите на човешка длан. Беше поставена върху миниатюрна писта, заобиколена от пейзаж, който му изглеждаше странно познат: ето улица, която досущ прилича на „Бейсин Драйв“, ето и друга — също като магистралата, на която беше убит Мучи Уелч. В далечината се виждат постройки от „Лего“ — точно копие на либъртивилската гимназия… други познати сгради… изрязани от картон дървета…

… и огромен Уил Дарнъл, надвесен над контролното табло, чрез което се определя скоростта на миниатюрния плимут. Задухът го измъчваше и дишането му наподобяваше воя на зимния вятър.

— Гледай да не проговориш, момче! — заяви Уил, който се извисяваше като великан над този миниатюрен свят. — Внимавай да не ме издадеш, защото аз контролирам всичко; погледни какво мога да направя…

Той завъртя надясно копчето, за контролиране на скоростта. Арни се опита да изкрещи:

— Не! Моля те, не го прави! Обичам я! Моля те, не я унищожавай!

На пистата мъничката Кристин обикаляше все по-бързо миниатюрния Либъртивил, задницата й поднесяше на завоите. Сега представляваше само мъгляв червено-бял силует, двигателят й бръмчеше като разярена оса.

— Моля те! — изкрещя Арни. — Мооооооооля те!

Уил най-сетне завъртя обратно копчето. Върху мрачното му лице беше изписано задоволство. Колата започна да забавя ход.

— Ако ти хрумнат тъпи идеи, просто си спомни къде е колата ти, момче. Дръж си езика зад зъбите и двамата ще се измъкнем безнаказано. Забърквал съм се и в по-големи каши…

Арни понечи да сграбчи количката, но Дарнъл го плесна през пръстите.

— Чия е стоката, момче?

— Уил, моля те…

— Хайде, кажи!

— Стоката е моя.

— Гледай да го запомниш, момче.

Когато Арни се събуди, последните думи все още отекваха в ушите му. През тази нощ повече не можа да заспи.

Твърде вероятно Уил да е… да е разбрал нещо повече за Кристин. Той виждаше почти всичко през остъклената стена на канцеларията си, но умееше да си затваря устата — докато настъпеше подходящия момент да проговори. Навярно знаеше онова, което Джънкинс дори не подозираше — че възстановяването на Кристин през ноември бе не само странно, но напълно невъзможно. Знаеше, че почти не е ремонтирана, поне не от Арни. Какво още би могъл да знае?

Внезапно го побиха тръпки, целият настръхна. Хрумна му, че Уил вероятно е бил в гаража в нощта, когато са загинали Репертън и другите момчета. Всъщност вероятността бе почти сто процентна. Джими Сайкс беше малоумен и Дарнъл предпочиташе да не го изпуска от очи.

„Внимавай да не ме издадеш! Няма да ме прецакаш, защото…“

Да предположим, че Уил е разбрал истината, но кой ще му повярва? Арни осъзна, че повече не може да се самозаблуждава и да се опитва да забрави ужасяващата мисъл… Кой ще повярва на Уил, ако спомене, че понякога Кристин се движи сама? Че не е била управлявана от никого през нощите, когато бяха убити Мучи Уелч и другите негодници? Нима полицаите ще му повярват? Глупости, навярно ще се пукнат от смях. Ами Джънкинс? Той надушваше нещо, но истината е толкова невероятна, че едва ли би я приел. Дори Уил да е издал тайната му пред полицая, това няма никакво значение.

Внезапно, обзет от ужас, Арни си спомни, че утре, най-късно в други ден ще пуснат Дарнъл под гаранция, а Кристин е затворена като заложница в гаража му. Какво ще стане, ако Уил реши да я изгори — правил го бе и друг път, ако се съдеше по хвалбите му — а когато от нея остане купчина желязо, ще я натика в пресата в автомобилното гробище и овъглената Кристин ще се превърне в метално кубче.

Ченгетата са запечатали гаража.

Няма значение. Дарнъл е стара лисица и вероятно е предвидил всичко. Ако поиска, ще проникне в гаража и ще подпали Кристин, въпреки че е по-вероятно да използва подставено лице — някой, който ще хвърли в колата от кубчетата сух спирт за подпалване на скари, сетне ще драсне клечка кибрит.

Арни си представи лумналите пламъци, стори му се, че подушва миризмата на изгоряла тапицерия.

Отпусна се върху тясното легло в килията. Устата му беше пресъхнала, сърцето му биеше лудо.

„Внимавай да не ме издадеш. Няма да ме прецакаш, защото…“

Но има и друг вариант — ако Уил се опита да причини зло на Кристин и вниманието му се отклони само за миг, тя сама ще се справи с него.

Но Арни не вярваше, че Уил ще допусне подобна грешка.

На следващия ден го екстрадираха в Пенсилвания и родителите му го освободиха срещу минимална гаранция. Предварителното дело беше през януари, говореше се, че съдебните заседатели ще преценят дали случаят ще бъде предаден в съда. Разкриването на мрежата на контрабандисти беше отразено на първите страници на всички пенсилвански вестници, въпреки че името на Арни не се споменаваше „по нареждане на властите поради това, че престъпникът е малолетен“.