Стивън Кинг - Кристин

— Мислех те за умен, но всъщност не си! Ти си… един тъпанар! Нима не разбираш, че ще те вкарат в затвора? Нима искаш да попаднеш там заради Дарнъл? Кажи, това ли искаш? Да знаеш, че той ще ти се подиграва! Да, ще ти се подиграва!

За нея нямаше нищо по-страшно от това да ти се подиграват и очевидното безразличие на сина й я вбеси още повече.

Скочи от стола и отметна косата от челото си — машинален жест на човек, който се готви за сражение. Задъхваше се, лицето й беше почервеняло. Арни си помисли, че никога не е изглеждала толкова млада и едновременно толкова състарена. Той промълви:

— Не го правя заради Дарнъл. И няма да отида в затвора.

— Да не се смяташ за Господ? — нервно възкликна Реджина, но гневът й беше примесен с облекчение — поне бе проговорил. — Хванаха те с багажник, пълен с контрабандни цигари…

Арни я прекъсна:

— Не бяха в багажника, а в скривалището под него. Това беше колата на Уил, той ми нареди да пътувам с нея.

Майка му стреснато го изгледа.

— Искаш да кажеш, че не си знаел за цигарите?

Арни се втренчи в нея; по лицето му беше изписано изражение толкова чуждо за него, че тя не можеше да го възприеме — не можеше да приеме леденото му презрение. Внезапно й хрумна налудничавата мисъл: „Имам си златно момче!“

— Разбира се, че знаех — надменно изрече той. — Уил също. — Но все пак полицаите нямат доказателства, нали? Реджина смаяно го погледна и не промълви нито дума.

— Дори да скалъпят някакво обвинение, ще получа само условна присъда — продължи момчето.

Едва сега майка му успя да проговори:

— Арни, струва ми се, че си се побъркал. Може би баща ти…

— Нищо ми няма — прекъсна я той. — Въпреки, че не мога да кажа същото за теб — той я изгледа с ледените си очи. Реджина не издържа и избяга от стаичката. Втурна се към съпруга си, който седеше редом с Уорбър в малката, боядисана в зелено чакалня и му нареди:

— Иди при него! Дано го накараш да се осъзнае!

Без да дочака отговора му се втурна навън и подложи пламналото си чело под студения декемврийски вятър.

Майкъл се подчини, но не постигна нищо. Излезе от стаичката с пресъхнало гърло, изглеждаше състарен с десет години.

Когато отидоха в мотела Реджина предаде на адвоката разговора си с Арни и го попита дали синът й има право относно недоказаното обвинение.

Уорбърг замислено промълви:

— Да, това е една възможност за защита. Но щеше да изглежда по-правдоподобно, ако синът е първата брънка от веригата, което за съжаление той не е. Пратката е била предназначена за някой си Хенри Бък от Олбъни, търговец на употребявани коли. Той също е арестуван.

— Какво е съобщил на полицията? — намеси се Майкъл.

— Нямам представа. Свързах се с адвоката му, но той отказа да разговаря с мен — доста зловещ знак. Ако Бък проговори, ще стовари цялата вина върху Арни. Главата си залагам, че ще свидетелства срещу него и ще каже, че синът ви е знаел за двойното дъно в багажника.

Уорбърг ги изгледа и продължи:

— Мисис Кънингам, онова, което ви е казал синът ви, не е толкова гениално. Утре, преди да го прехвърлят в Пенсилвания ще разговарям с него. Надявам се да го накарам да разбера, че цялата вина ще падне върху него.

Когато комбито зави по улицата на Вики и Стив, първите снежинки започнаха да се спускат от небето. „Дали и в Либъртивил вали сняг?“ — запита се Арни и докосна кожения ключодържател в джоба си.

Кристин все още беше заключена в гаража на Дарнъл. Няма значение, поне не беше навън, на снега. Ще си я върне — когато му дойде времето.

Случилото се през уикенда му се струваше като кошмарен сън: родителите му, които му четат конско в стаичката и които сякаш са непознати, говорещи на чужд език; адвокатът Уорли — или нещо подобно — непрекъснато бърбори за някакъв „принцип на доминото“ и за необходимостта да го измъкне от затвора „преди цялата вина да се стовари върху тебе, момче!“

Но Арни се безпокоеше единствено за Кристин. С всеки изминал ден му ставаше все по-ясно, че Роланд Д. Льобей се е вселил в тялото му. Мисълта за това не го плашеше, дори му действаше успокояващо. И все пак трябваше да внимава и да се пази. Но от кого? Не от Джънкинс, който не разполагаше с доказателства, само хранеше известни подозрения относно Кристин и бе мно — го далече от истината.

Ала Дарнъл… той може да създаде проблеми, сериоз — ни проблеми…

Първата вечер в Олбъни, след като родителите му си отидоха Арни бе затворен в предварителния арест, където заспа учудващо лесно и бързо. И сънува — не кошмар, но странен и страшен сън, от който се събуди посреднощ, целият облян в пот.