Стивън Кинг - Кристин

Сега отново предчувстваше, че ще се случи нещастие и не можеше да се отърси от абсурдното усещане. Опита се да се успокои с мисълта, че по време на нещастието с момчетата Арни е бил във Филаделфия. Каза си, че няма да мисли за Кристин ще пусне радиоапарата и телевизора и ще наруши тишината в къщата, няма да мисли за колата, която мирише на гроб, колата която се бе опитала да я убие…

— По дяволите! — прошепна тя. — Струва ми се, че полудяваш, момичето ми.

Почувства, че цялата настръхва.

Отново отиде до телефона, взе указателя и както Арни преди две седмици, позвъни в либъртивилската общинска болница. Приятен женски глас я осведоми, че мистър Гилдър е изписан още сутринта. Лий благодари и затвори.

Няколко секунди остана неподвижна, вперила поглед в празния хол, в елхичката, в подаръците. Сетне намери номера на семейство Гилдър и го набра.

— Лий, каква приятна изненада! — радостно възкликна Денис.

Момичето стисна още по-здраво леденостудената слушалка и промълви:

— Денис, мога ли да дойда у вас? Трябва да поговорим.

— Точно днес ли?

В главата й нахлуха объркани мисли: месото във фурната, трябва да го обърне в пет часа, след малко родителите й ще се приберат, беше Бъдни вечер, снегът засипваше улиците, освен това… освен това беше сигурна, че тази вечер не трябва да излиза… ами ако срещу нея внезапно изскочи нещо… каквото и да е? Не, тази вечер е много опасно.

— Лий?

— Не, не днес — отвърна тя. — Трябва да си стоя вкъщи — родителите ми отидоха на гости и ме оставиха да наглеждам вечерята.

— Моите също — развеселено сподели Денис. — Със сестра ми играем „монополи“, но тя непрекъснато се опитва да ме измами.

Дочу се приглушеният глас на Ели:

— Не е вярно!

Лий си помисли, че при нормални обстоятелства навярно би се разсмяла. Но не и сега. Побърза да каже:

— Ще се видим след Коледа. Да речем във вторник, на двайсет и шести. Съгласен ли си?

— Разбира се. Навярно искаш да поговорим за Арни?

— Не — отговори тя и стисна слушалката така, че пръстите й изтръпнаха. С огромно усилие се овладя и продължи:

— Не, не за Арни. Става дума за Кристин.

До пет часа вечерта бурята обхвана цяла Пенсилвания. Снегът нахлу, понесен от силния вятър, който виеше задавено. Това не позволи на хората да се втурнат по магазините за последни покупки. Повечето уморени до смърт продавачи благословиха майката-природа, въпреки че нямаше да получат премиални. Докато вдигаха тост пред запалените камини в домовете си те се утешаваха с мисълта, че клиентите ще нахлуят веднага след празника.

Но днес природата изобщо не изглеждаше майчински настроена: рано падналият мрак скоро отстъпи място на бурна нощ. Тази вечер природата напомняше страшна езическа магьосница, която изобщо не се съобразява с Коледния празник. Тласкана от вятъра, страховитата вещица разкъса сърмената украса на търговската камара и я понесе към притъмнялото небе; запрати в снега фигурките от Коледната сцена, подредена пред полицейския участък — влъхвите, Светата майка и Младенецът бяха открити едва в края на януари, когато снегът започна да се топи.

В знак на пренебрежение към празника тя преобърна дванайсетметровата елха пред либъртивилската община и я запокити право през прозореца на данъчната служба. „Точно там й е мястото“ — казаха по-късно мнозина.

До седем часа снегорините вече не успяваха да се справят с натрупания сняг. В седем без петнайсет някакъв автобус си проправи път по „Мейн Стрийт“; следваха го няколко коли като кученца майка си. После улицата опустя, с изключение на няколко автомобила, затънали до калниците в преспите, образувани от минаващите снегорини. До сутринта повечето от тях щяха да са напълно погребани под снега. Вятърът люлееше светофара, окачен над кръстовището между „Мейн Стрийт“ и „Бейсин Драйв“. Дочу се пращане от късо съединение и светлините изгаснаха. Двама-трима души, слезли от последния автобус преминаваха улицата; те вдигнаха очи към прекъснатия кабел и забързано се отдалечиха.

До осем часа, когато мистър и мисис Кабът най-после благополучно се прибраха у дома (за безкрайно облекчение на Лий, което тя успя да прикрие), местните радиостанции предаваха призива на щатската полиция, гражданите да не пътуват през тази нощ.