Стивън Кинг - Кристин

— Мисис Кабът, непременно трябва да говоря с нея!

— Съжалявам, но е невъзможно.

Момчето трескаво се мъчеше да измисли някакъв аргумент, който би му помогнал да се „промъкне покрай дракона, охраняващ принцесата“. Чувстваше се като търговски пътник, опитващ се да се добере до господарката на дома. Не му хрумна нищо и си каза, че от него ще излезе скапан амбулантен търговец… Отново ще чуе изщракването, последвано от пълна тишина.

Внезапно усети, че слушалката премина в други ръце. Мисъс Кабът остро запротестира. Лий й отвърна нещо, но той не можеше да долови думите им. Сетне чу гласа на момичето:

— Арни?

— Здравей, Лий. Просто исках да ти кажа колко съжалявам за…

— Сигурна съм — отговори момичето. — Приемам извиненията ти. Но няма… не мога повече да излизам с теб. Освен ако всичко се промени.

— Не искай от мен прекалено много — прошепна момчето.

— Нямам… — внезапно гласът й стана по-остър и леко заглъхна, явно бе отдалечила слушалката.

— Мамо, престани да ми висиш на главата!

Мисис Кабът гневно промърмори нещо, настъпи тишина, след секунда Лий продължи:

— Нямам какво повече да ти кажа, Арни. Знам, че звучи налудничаво и все пак съм сигурна, че онзи ден Кристин се опита да ме убие. Казвам си, че е невъзможно, но случилото се не ми дава покой. Разбери, че изцяло си обсебен от…

— Лий, извини ме за грубостта, но говориш абсолютни тъпотии. Кристин е просто кола! Ако не разбираш, ще ти го произнеса по букви: „К-о-л-а“. Няма нищо…

— Да — прекъсна го момичето и по гласа му пролича, че всеки момент ще избухне в сълзи. — Действително те е обсебила и предполагам, че никой не може да ти помогне, ако самият ти не пожелаеш да се освободиш.

Изведнъж болката в гръбнака му се пробуди и запулсира, сетне постепенно обзе цялото му тяло. Железен обръч стегна главата му.

— Нима не съм права, Арни?

Той не отговори, не беше в състояние да отвори уста.

— Моля те, продай я — промълви Лий. — Прочетох във вестника за онзи Репертън и…

— Какво общо има това с мен? — прегракнало възкликна Арни. — Било е нещастен случай.

— Не знам какво е било и не искам да науча. Но вече не се боя за нас двамата, а за теб! Страхувам се за теб! По-добре да… не, непременно трябва да продадеш колата.

Момчето прошепна:

— Само не ме изоставяй, Лий.

Сега гласът й прозвуча още по-несигурно, навярно вече плачеше:

— Обещай ми, Арни. Обещай ми и го направи. После… после ще видим. Обещай ми, че ще се отървеш от проклетата кола — единствено за това те моля.

Арни притвори клепачи и си представи как Лий се прибира от училище, а на ъгъла със запален мотор стои Кристин. И я чака.

Побърза да отвори очи, сякаш бе видял призрак.

— Не мога да го направя.

— В такъв случай няма какво повече да говорим.

— Има! Има! Моля те…

— Не! Дочуване, Арни. Ще се видим в училище.

— Лий, почакай…

Щрак. Настъпи тишина.

Обзе го зашеметяващ гняв. Внезапно изпита непреодолимо желание да изтръгне слушалката заедно с кабела, да я размаха над главата си като аржентинско ласо и да разбие стъклата на телефонната кабина, превърнала се в килия на мъченията. Всички го бяха изоставили като плъхове, напускащи потъващия кораб.

Никой не може да ти помогне, ако ти сам не пожелаеш да се освободиш.

Ама че глупост! Всички приличаха на плъхове, бягащи от потъващия кораб. Нито един от тях, като се започне от онзи лайнар Слоусън с големите очила с рогови рамки и опулените очи, от смотания Майкъл, който е дотолкова под чехъл, че би било най-добре да връчи бръснач на гадната си съпруга и да я помоли да му отреже онази работа, от евтината курветина, дето кръстосала крака, седи в шикозната си къща — сигурно беше загазила, затова се задави от шибания хамбургер — и се стигне до елегантните автомобили, чиито багажници са пълни със стикове за голф. Искам да поиграя голф с тези проклети офицери, обзалагам се, че ще намеря къде да натикам малките бели топки, но когато изляза оттук, никой няма да ми заповядва какво да правя, всичко ще бъде както аз кажа кажа кажа кажа кажа…

Изведнъж Арни дойде на себе си. Беше изплашен до смърт, дишаше на пресекулки.

Господи, какво става? За миг се бе преобразил в непознат, който негодува срещу цялото човечество…

Не, не беше непознат, а Роланд Льобей.

Невъзможно!

Дочу гласа на Лий: „Нима не съм права, Арни?“

Изведнъж в обърканото му съзнание изникна странно видение. Дочу гласа на свещеника:

— Арнълд, взимаш ли тази жена за своя любяща…