Стивън Кинг - Кристин

— Всичко е наред. Просто току-що изхвърлих изстиналата ти вечеря, майка ти отново плаче в спалнята, а ти си хапваш пица. Колкото до мен, аз се чувствам страхотно. Е радваш ли се на колата си, Арни?

Момчето се опита да проговори, но от гърлото му не се изтръгна нито звук. Едва след няколко секунди успя да продума:

— Татко, мисля, че не е честно.

— Изобщо не ме интересува какво смяташ за честно — промълви Майкъл. — Може би отначало поведението ти донякъде беше оправдано. Но от месец насам си се превърнал в човек, когото изобщо не разбирам. Освен това става нещо и не мога да проумея точно какво. Майка ти също усеща промяната в теб и това й причинява мъка. Знам, че отчасти и тя има вина, но това не облекчава болката й.

— Просто изгубих представа за времето! — извика Арни. — Престани да правиш от мухата слон.

— Навярно си обикалял из улиците с колата?

— Да, но…

— Забелязах, че в тези случаи забравяш колко е часът. Ще се прибереш ли вкъщи тази вечер?

— Да, ще си дойда рано — отвърна момчето и навлажни устните си с език. — Първо трябва да се отбия в гаража и да съобщи на Уил какво съм свършил от поръчката му във Филаделфия…

— Извини ме, но това също не ме интересува — с ледена учтивост изрече Майкъл. Гласът му бе много особен.

— О! — тихо възкликна момчето. В този момент действително се изплаши, побиха го тръпки.

— Арни?

— Какво?

— Ще ми обясниш ли какво става?

— Не те разбирам.

— Престани да се преструваш. Днес онзи детектив дойде в университета. Разговаря и с Реджина и тя е много разстроена. Не мисля, че полицаят я нервира нарочно, но…

— Е, какво искаше този път? — напрегнато попита момчето. — Какво искаше този мръсник? Ще го…

— Какво ще му направиш?

— Нищо. — Арни преглътна, стори му се, че в гърлото му е заседнала буца пръст. — Какво искаше?

— Питаше за Репертън и за другите две момчета. Да не мислиш, че се интересуваше от геополитическата ситуация в Бразилия?

— Но Репертън е загинал при катастрофа! — възкликна Арни. — За Бога, какво общо имате вие с мама?

— Нямам представа. — Майкъл Кънингам замълча, сетне попита:

— А ти?

— Откъде мога да знам за катастрофата! — изкрещя Арни. — Бях във Филаделфия и играх шах, не… не… — той се запъна и млъкна.

Баща му произнесе с гробовния си глас:

— Питам те за последен път — какво става?

Арни си спомни за миризмата, за отвратителната воня на гнило, видя как Лий се задавя, вкопчва пръсти в гърлото си, лицето й започва да посинява. Опитал се бе да я удари по гърба, защото така се постъпва с хора, задавили се от храна. Методът на Хаймлих все още е непознат, освен това тя трябваше да умре по този начин, но не в колата… а край шосето… в прегръдките му…

Затвори очи, зави му се свят, почувства, че му прилошава.

— Арни?

— Нищо не става — процеди той през стиснати зъби, без да отваря очи. — Просто прекалено много хора се заяждат с мен, защото най-сетне притежавам нещо и съм го постигнал със собствени усилия.

— Както искаш — произнесе баща му със същия безразличен тон, напомнящ гласа на мистър Слоусън. — Ако решиш да споделиш нещо, аз съм на твое разположение — винаги съм бил, въпреки че едва ли съм съумял да ти го докажа. И не забравяй да целунеш майка си когато се прибереш.

— Непременно. Слушай, Май…

Щрак.

Момчето стоеше в кабинката и с недоумение се взираше в слушалката. Не се чуваше дори сигнал, защото това бе скапана… шибана телефонна кабина.

Бръкна в джоба си изсипа всичките си пари върху металната поличка. Изрови монета от десет цента, за малко не я изпусна, после успя да я пъхне в процепа. Гадеше му се, като че бе слънчасал. Имаше чувството, че много умело са го измамили.

Набра по памет номера на Лий. Обади се майка й и моментално го позна. Мелодичният й и дори сексапилен глас, който сякаш подканваше: „Ела по-близо, непознати човече“ незабавно се промени, стана суров. Тонът й подсказваше, че що се отнася до нея, Арни е проиграл последния си шанс.

— Лий не желае да разговаря с теб, нито да те вижда.

— Моля ви, мисис Кабът, позволете ми само да…

— Смятам, че направи достатъчно — ледено произнесе Натали Кабът. — Онази вечер Лий се прибра много разстроена и оттогава почти непрекъснато плаче. Сигурна съм, че е преживяла нещо ужасно и се моля на Бога да не е това, което подозирам. Аз…

Арни усети, че го напушва истеричен смях. Лий за малко щеше да умре от задушаване, е майка й смяташе, че се е опитал да я изнасили.