Стивън Кинг - Нощна смяна

Уорик му хвърли вледеняващ поглед.

— Изчезвай, студенте. Уволнен си.

— Открих — продължи упорито Хол, сякаш не го беше чул, — че в Гейтс Фолс съществува закон за вредителите. Пише се вредители, в случай, че не знаеш. Имат предвид преносители на болести, като прилепи, скункси, бездомни кучета и плъхове. Особено плъхове. Те се споменават четиринайсет пъти в два параграфа, господин надзирателю. Затова запомнете, че в мига, когато напусна, ще отида право при председателя на градски съвет и ще му разкажа какво е положението тук.

Той спря за миг, като се наслаждаваше на изкривеното от омраза лице на Уорик.

— Предполагам, че той, аз и градският комитет ще получим съдебно разпореждане за спиране на работата във фабриката. Тя ще бъде затворена за дълго време, господин надзирателю. Представям си както ще каже шефът ти. Надявам се, че застраховката ти за безработни е платена, Уорик.

Ръцете на надзирателя се свиха, сякаш бяха нокти на граблива птица.

— Проклет сополанко, би трябвало да те… — Уорик погледна капака и внезапно се усмихна. — Смятай се за отново назначен, студенте.

— Сигурен бях, че ще ме разбереш.

Надзирателят кимна, като продължаваше да се усмихва загадъчно.

— Щом си толкова умен, предлагам да слезеш долу. Трябва ни човек с висше образование, за да даде компетентно мнение за положението. Ще слезете двамата с Уисконски.

— Без мен — извика полякът. — Без мен, аз…

— Какво? — надзирателят Впери поглед в него. Уисконски млъкна.

— Прекрасно — бодро произнесе Хол. — Ще ни трябват три фенерчета. Стори ми се, че в канцеларията на шефа видях цяла полица от онези, които работят с шест батерии.

— Необходим ли ти е трети човек? — сърдечно попита Уорик. — Разбира се, посочи го.

— Избирам теб — промълви Хол. Лицето му отново бе добило особено изражение. — Все пак, някой от ръководството трябва да присъства. Просто, за да не би двамата с Уорик да видим прекалено много плъхове.

Някой (като че беше Ипстън) се изсмя високо. Уорик втренчено изгледа работниците. Очите им бяха наведени към краката. Той нареди на Броку:

— Отиди в канцеларията и вземи три фенерчета. Кажи на пазача, че съм наредил да те пусне.

— Защо ме забърка в тази каша — измънка полякът, като се обърна към Хол. — Знаеш, че ненавиждам тези…

— Идеята не беше моя — отвърна младежът и погледна Уорик.

Надзирателят също го изгледа, никой от двамата не сведе поглед.

Четири часа сутринта, четвъртък.

Броку донесе фенерчетата и ги раздаде на Хол, Уисконски и Уорик.

— Ипстън, дай маркуча на Уисконски.

Ипстън се подчини. Струйникът трепереше леко в ръцете на поляка. Уорик се обърна към него:

— Ще вървиш между нас. Ако видиш плъхове, ще насочваш струята право в тях.

Естествено , помисли си Хол. И ако има плъхове, Уорик няма да ги види. Също и Уисконски, след като намери допълнителни десет долара в плика със заплатата си.

Уорик нареди на двама от мъжете да вдигнат капака.

Единият се наведе и дръпна халката. Хол се съмняваше, че ще успее, но след миг капакът се отвори със странно скриптене. Другият работник пъхна пръстите си от вътрешната страна, за да помогне при изваждането, но извика и ги отдръпна. По ръцете му пълзяха огромни слепи бръмбари. Човекът изръмжа, конвулсивно вдигна капака и го пусна на пода. Вътрешната страна беше покрита със странна черна плесен, каквато Хол не бе виждал никога. Част от бръмбарите изпопадаха в зейналата мрачина, други пропълзяха по пода и бяха смачкани от работниците.

— Погледнете — промълви Хол.

От вътрешната страна на капака имаше ръждясала ключалка, която се бе счупила при отварянето.

— Но защо е отвътре? — запита Уорик. — Би трябвало да е отгоре. Защо…

— Поради много причини — заяви Хол. — Може би защото са искали никой да не отваря от тази страна — поне докато ключалката е била нова. Може би никой от долния свят не е трябвало да излезе навън.

— Но кой ги е заключил? — възкликна Уисконски. Младежът се изсмя иронично и погледна към Уорик.

— А, това е тайна.

— Слушайте — прошепна Броку.

— О, господи — изхълца полякът. — Няма да сляза!

Дочуха тихо шумолене, сякаш нещо в мрачината ги очакваше — тупуркането на хиляди лапи, пищенето на плъхове.

— Може би са жаби — промълви Уорик.

Хол високо се изсмя.

Надзирателят насочи фенерчето си надолу. Стръмна дървена стълба се спускаше към черните плочи, с които бе покрит подът на подземието. Нямаше и следа от плъхове.