Стивън Кинг - Нощна смяна

Работниците не си разменяха обичайните дебелашки шеги, не издърпваха ризите на другарите си, не тормозеха Тони с въпроси кой топли жена му между един и четири през нощта. Цареше тишина, нарушавана само когато някой се изкашляше и се изхрачваше върху мръсния под.

— Искаш ли да те закарам? — колебливо предложи Уисконски.

— Благодаря.

И двамата мълчаха, докато колата се движеше по Мил Стрийт и през моста. Кимнаха си за сбогом, когато полякът го свали пред вратата на апартамента му.

Хол отиде направо под душа. Мисълта за Уорик не го изоставяше, опитваше се да разбере с какво го привлича надзирателят, защо се чувстваше свързан с него.

Заспа веднага, щом главата му докосна възглавницата, но сънят му бе тежък и неспокоен: сънуваше плъховете.

Един часа през нощта, сряда.

Работата с маркучите се оказа много по-лесна.

Не можеха да започнат, преди бригадата по разчистването да е свършила. Доста често изпреварваха колегите си и имаха време да изпушат по цигара, докато бъде подготвен следващият участък. Хол насочваше струйника, а Уисконски се щураше напред-назад, развиваше маркуча, пускаше и спираше водата, отстраняваше различни препятствия.

Уорик беше нервен, защото работата не спореше. Ако продължаваха по същия начин, нямаше да могат да свършат до четвъртък.

В момента работеха върху куп нахвърляно напосоки в един ъгъл канцеларско обзавеждане от деветнайсети век: счупени бюра с подвижен капак, мухлясали счетоводни книги, тонове фактури, столове с пробити седалки. Тук беше истински рай за плъховете. Стотици от гнусните животинки тичаха с пищене из тъмните криволичещи коридори, образувани под вехториите. След като двама души бяха ухапани, останалите отказаха да работят, докато Уорик не нареди да донесат дебели гумирани ръкавици, използвани в бояджийския цех, където боравеха с киселини.

Хол и Уисконски чакаха да стане време, за да започнат да обливат с маркучите. Внезапно русоляв мъж с врат като на бик, на име Кармайкъл, запсува и започна да отстъпва назад, като се удряше по гърдите.

Огромен плъх с прошарена козина и грозни облещени очи бе впил зъби в ризата му и висеше там, като писукаше и риташе със задните си крака по корема на Кармайкъл. Най-сетне човекът успя да го удари с юмрук, но ризата му беше разкъсана и от дупчицата на гръдта му се процеждаше тънка струйка кръв. Гневният израз изчезна от лицето му — той се обърна настрани и повърна.

Хол насочи маркуча към плъха, който беше стар и се движеше по-бавно, парче от ризата на Кармайкъл все още стърчеше от муцуната му. Силната водна струя го запрати и разплеска върху стената.

Уорик се приближи, на устните му играеше странна, изкуствена усмивка. Той потупа Хол по рамото.

— Нали е много по-забавно, отколкото да се замерят с кутии малките негодници?

— Какъв ти малък негодник! — каза Уисконски. — Цели трийсет сантиметра.

Уорик посочи към купчината вехтории.

— Насочи маркуча насам. Хей, момчета, разкарайте се.

— С удоволствие — промърмори някой.

Кармайкъл налетя на Уорик, лицето му беше изкривено от яд и болка.

— Ще искам компенсация за това! Ще…

— Разбира се — усмихнато отвърна надзирателят. — Ухапали те по цицката! Махай се оттам, преди да са те смазали.

Хол насочи маркуча и пусна водата. Струята се вряза във вехториите сред бяла експлозия от пръски, преобърна някакво, бюро и превърна в трески два стола. Плъховете се разбягаха, бяха по-големи от всички, които Хол бе виждал досега. Дочу как колегите му възклицаваха от отвращение и ужас, докато ги наблюдаваха: същества с огромни очи и лъскави тлъсти тела. Забеляза плъх, който беше голям колкото кученце на месец и половина. Продължи да държи маркуча, докато всички гадини изчезнаха, после затвори струйника.

— На работа, момчета! — извика Уорик.

— Не съм нает за изтребител на плъхове — обади се възмутено Сай Ипстън.

Миналата седмица двамата с Хол бяха пийнали по няколко чашки. Беше млад, носеше изцапана с мазут бейзболна шапка и тениска.

— Ти ли се обади, Ипстън? — любезно запита надзирателят.

Ипстън се поколеба, но пристъпи напред.

— Да. Не искам да се занимавам повече с плъховете. Наехте ме за чистене, а не за да се разболявам от бяс, тифус или нещо подобно. Може би е по-добре да се оттегля от играта.

Останалите промърмориха одобрително. Уисконски крадешком погледна към Хол, но младежът задълбочено проучваше струйника на маркуча. Отворът му приличаше на дулото на четирийсет и пет калибров пистолет и можеше да отхвърли човек на шест метра.