Стивън Кинг - Неизживени спомени

— Поли…

— Разбира се, паякът ме е отровил — замислено продължи тя. — И може би ще умра, ако не взема мерки. Пък и защо не? Така е най-справедливо. Жестоко, но справедливо. Купих отровата заедно с талисмана. През последната седмица господин Гонт продаде доста амулети в отвратителното си магазинче. Признавам, че мръсникът не си губи времето. Невинно паяче — това имаше в моя талисман, а какво има в твоя? Ани и Тод, нали?

— Поли, Ейс Мерил е убил жена ми и сина ми! Той…

— Не! — изкрещя тя и докосна лицето му с пулсиращите си от болка пръсти. — Чуй ме! Опитай се да проумееш какво ти говоря. Не само животът ти е в опасност. Господин Гонт иска отново да страдаш и при това, скъпи, да заплатиш за страданието. Нима все още не си го разбрал?

Алън я изгледа, зяпнал от изненада… сетне стисна устни, по лицето му се изписа учудване и той промълви:

— Почакай… Имаше нещо нередно във видеофилма, който ми беше оставил. Не мога…

— Можеш , Алън. Каквото и да ти е продал онзи мръсник, направил го е умишлено. Както бе адресирал и онова писмо до мен.

Думите й за пръв път проникнаха до съзнанието на шерифа.

— Какво писмо?

— Сега това няма значение — ще ти обясня всичко, ако оцелеем. Важното е, че той все пак допуска грешки. Толкова е самоуверен, че е цяло чудо дето не се е пръснал от гордост. Алън, опитай се да разбереш: Ани и Тод са мъртви, но ако тръгнеш да преследваш Ейс Мерил, докато градът изгаря пред очите ти…

Внезапно нечия ръка я сграбчи през врата и тя политна назад. Ейс Мерил стоеше зад нея, насочил пистолет към главата й и през рамото й се усмихваше на Алън.

— Говорим за вълка… — ухилено заяви той и…

… Мълния проряза небето.

В продължение на четири минути Франк и неговият добър, стар „приятел“ Джордж Т. Нелсън останаха неподвижни на стълбата пред съда, дебнейки се като странни, очилати герои от долнопробен уестърн; нервите им бяха опънати като струни на цигулка, настроени на най-високата октава.

— Бум! — извика директорът и посегна към револвера, затъкнат в колана му.

— Бум! — изкрещя едновременно с него приятелят му и сграбчи своя револвер.

Устните на двамата бяха разтегнати от зловеща усмивка, сякаш крещяха беззвучно. Пръстите им натиснаха спусъците. Изстрелите се сляха в един. Проблесна светкавица… двата куршума се срещнаха и леко се отклониха, пропускайки целта.

Франк почувства как нещо профуча покрай лявото му слепоочие.

Джордж Т. Нелсън почувства как нещо опари шията му.

Учудени, двамата се втренчиха един в друг над димящите дула на револверите си.

— А? — прошепна Джордж Т. Нелсън.

— К’во? — промълви Франк.

Сетне колебливо се усмихнаха. Джордж Т. Нелсън нерешително пристъпи към Франк; Франк нерешително направи крачка към Джордж. Навярно след секунда щяха да се прегърнат, забравили свадата си пред лицето на смъртта. В този миг сградата на общината се взриви с грохот, който сякаш разтърси земята, и двамата загинаха на място.

Тази експлозия бе много по-мощна от предишните. Ейс и Бъстър бяха заредили общо четирийсет пръчки динамит в сградата на общината, разделяйки ги на две. Едната бомба поставиха на стола на съдията. Съветникът бе настоял да скрият другата в стаята на Аманда Уилямс, в крилото, където бяха помещенията на градските съветници, като отбеляза, че на жените не им сече пипето за политика.

Експлозията беше оглушителна и за секунда всеки прозорец на най-високата сграда в Касъл Рок бе изпълнен с призрачна, виолетово-оранжева светлина. Сетне огромни пламъци се промъкнаха през прозорците, през вратите и през вентилационните отвори, подобно на безмилостни, мускулести ръце. Понесен от огнения стълб, покривът, по чудо останал невредим, полетя нагоре като странен космически кораб, сетне се разби на хиляди парченца.

В следващия миг сградата се срути, обсипвайки улицата с порой от тухли и стъкло. Сред отломките би могло да оцелее само същество, не по-голямо от хлебарка. Експлозията причини смъртта на деветнайсет души, петима от които бяха телевизионни новинари, дошли да отразят странните събития в Касъл Рок и станали тяхна жертва.

Полицейските коли и фургоните на телевизията полетяха във въздуха като миниатюрни играчки. Жълтата камионетка, с която господин Гонт бе снабдил Ейс и Бъстър, тържествено закръжи на пет метра височина над Мейн Стрийт; колелата се въртяха, задните врати бяха увиснали на изкривените си панти, от задната част се посипаха инструменти и часовникови механизми. Понесена от силна струя горещ въздух, камионетката се наклони наляво и с трясък се приземи сред главната зала на застрахователната компания, като с изкривената решетка на радиатора си помете пишещи машини и картотеки.