Стивън Кинг - Неизживени спомени

— Господин Гонт им създава работа! — възкликна Мерил. — Умник е, кучият му син. — Отново изсипа кокаин в трапчинката на дланта си, смръкна и поднесе ръката си под носа на Бъстър. — Почерпи се, татенце. Забавлението започва.

Той отново се подчини.

Камионетката им се отдалечи от моста приблизително седем минути преди Алън Пангборн да премине по него. Стрелката на скрития отдолу часовников механизъм беше изминала десет деления и сега показваше 30.

Ейс Мерил и Данфърд Кийтън — наричан още бащата на Зипи или господин Жабок — караха бавно по Мейн Стрийт сред проливния дъжд и подобно на Дядо Коледа и неговия помощник оставяха по пътя си малки пакети. Два пъти покрай тях профучаха полицейски коли, но полицаите не проявиха интерес към камионетката, която приличаше на фургоните, използвани от телевизията. Както Ейс бе отбелязал, господин Гонт Им създаваше доста работа.

Оставиха пет пръчки динамит с часовников механизъм на прага на погребалното бюро, в съседство с което се намираше бръснарницата. Ейс уви ръката си с одеяло и с лакът счупи стъклената врата. Съмняваше се, че заведението е оборудвано с алармена инсталация… пък и дори да имаше, полицаите едва ли щяха да се отзоват. Бъстър му подаде току-що приготвена бомба — използваха тел, за да привържат здраво часовниковите механизми и капсул-детонаторите към динамита — и Ейс я пусна през дупката във вратата. Двамата я наблюдаваха как се търкулна, спря до първия стол и часовникът, нагласен на 25, се задейства.

— Май че известно време никой няма да се бръсне тук, татенце — пошепна Ейс и Бъстър се изкикоти.

После се разделиха; Мерил хвърли една бомба в „Галакси“, докато съучастникът му напъха друга през процепа за нощни депозити в банката. Докато се връщаха към камионетката под безмилостно плющящия дъжд, мълния проряза небето. С оглушителен трясък брястът рухна в потока. За миг двамата останаха неподвижни, взирайки се в тази посока; хрумна им, че бомбата под моста е избухнала двайсетина минути по-рано, но не забелязаха буен пламък.

— Май беше мълния — промълви Ейс. — Сигурно е ударила някое дърво. Да тръгваме.

Той седна зад волана. Когато камионетката потегли, покрай нея мина комбито на Алън. Поради проливния дъжд нито един от шофьорите не забеляза другия.

Двамата терористи спряха пред ресторанта на Нан. Ейс отново счупи стъклената врата с лакът и остави бомбата с тиктакащия часовник, този път нагласен на 20, до касовия апарат. Когато излизаха, навън проблесна невероятно ярка мълния и уличните лампи изгаснаха.

— Електростанцията е! — щастливо възкликна Бъстър. Ликвидирахме я! Фантастично! А сега — към сградата на общината. Да я направим на пух и прах!

— Татенце, градът гъмжи от ченгета. Не ги ли видя?

— Няма страшно, те са като куче, което гони опашката си — нетърпеливо отвърна съучастникът му. — А когато бомбите започнат да избухват, онези глупаци напълно ще се шашнат. Освен това в тъмнината спокойно ще влезем през сградата на съда, съседна на общината. Шперцът отваря всички врати.

— Знаеш ли, татенце, смел си като лъв.

Бъстър се поусмихна.

— Ти също, Ейс.

Алън паркира комбито пред „Неизживени спомени“, изключи мотора и за момент остана неподвижен, взирайки се в магазина на господин Гонт. Сега на табелата, окачена на витрината, беше написано:

Мълниите проблясваха и угасваха като гигантски неонови-лампи и под светлината им витрината напомняше изцъклено, мъртво око.

Все пак инстинктът подсказваше на шерифа, че макар магазинът да е затворен и потънал в тишина, вътре има някого. Твърде вероятно в суматохата господин Гонт да е напуснал града, подпомогнат от вилнеещата буря и от факта, че полицаите се щураха напред-назад като пилета с откъснати глави. Но докато караше с безумна скорост обратния път от болницата в Брайтън, в съзнанието Алън бе възникнала съвсем ясна представа за господин Гонт в ролята на Шегобиеца, заклетия враг на Батман. Очевидно си имаше работа с човек, който смята за висша проява на чувство за хумор да инсталира в тоалетната на някой приятел клапа, връщаща с мощна струя водата. Подобен човек — човек, който поставя кабърче на стола ти или на шега пъха в обувката ти запалена клечка кибрит, никога не би си тръгнал, преди да седнеш на стола или да забележиш, че чорапите ти горят и пламъкът обхваща маншетите на панталоните ти. Разбира се, че за нищо на света не би пропуснал да се позабавлява за твоя сметка.