Стивън Кинг - Момичето, което обичаше Том Гордън

Отпърво Триша се опита да ги отклони, възкликвайки при вида на хамбари, пасящи коне и живописни дворове с най-добрия си глас за спечелването на — уау — комплект тенджери за готвене без вода, но те изобщо не й обърнаха внимание. След известно време тя просто седеше на задната седалка с Мона в скута си (баща й обичаше да я нарича Мона Моани Балонга) и раницата до себе си. Слушаше ги как спорят и се чудеше дали да се разплаче, или ще полудее. Можеха ли непрестанните караници в семейството ти да те докарат до лудост? Може би, когато майка й започваше да разтрива слепоочията с върха на пръстите, не бе защото имаше главоболие, а да предпази мозъка си от самозапалване или сгъстена до пръсване декомпресия, или нещо подобно.

За да не ги слуша, Триша се пренесе в любимите си фантазии. Свали своята шапка „Ред Сокс“ и се вгледа в автографа, написан върху козирката с широки, черни, заоблени щрихи. Това бе подписът на Том Гордън. Пийт харесваше Мо Вон, а на майка им допадаше Номар Гарсиапара, но от отбора на „Ред Сокс“ Том Гордън беше любимият играч на Триша и баща й. Том Гордън беше клоузърът 2 2 Клоузър — играч в бейзбола, който излиза в края на играта. — Б.пр. на „Ред Сокс“; той излизаше в осмия или деветия ининг 3 3 Ининг — една девета част от играта, в която всеки отбор завършва реда си на удряне. — Б.пр. , когато играта завършваше, но „Сокс“ все още имаха превъзходство. Баща й се възхищаваше на Гордън, защото той като че ли никога не губеше контрол върху себе си.

— Флаш има ледена вода във вените си — обичаше да казва Лари Макфарлънд.

И Триша винаги казваше същото нещо, като добавяше, че харесва Гордън, защото той имаше смелостта да хвърля майсторски дори при последното от трите възможни хвърляния (баща й го бе прочел от спортната колона на „Бостън глоуб“). Само на Моани Балонга и (веднъж) на своята приятелка Пепси Робичод беше казала повече. Тя сподели с Пепси, че счита Том Гордън за „доста симпатичен“. С Мона беше съвсем откровена, казвайки й, че Номер 36 е най-красивият мъж на света, че ако някога я докоснеше по ръката, ще припадне. Ако някога я целунеше, дори само по бузата, тя вероятно би умряла.

Сега, когато майка й и брат й се караха на предната седалка — за излета, за Санфордското средно училище, за техния неустановен живот — Триша се съсредоточи върху шапката с автографа, който баща й по някакъв начин бе взел за нея през март, точно преди започването на сезона. Помисли си:

„Аз съм в парка на Санфорд и просто вървя през игрището към къщата на Пепси през един обикновен ден. Някакъв мъж е застанал пред количката за хот-дог. Той е с дънки и бяла тениска и има златна верижка около врата си — с гръб е към мен, но аз виждам верижката да проблясва на слънцето. После той се обръща и аз разбирам… о, не мога да повярвам, но е истина, това наистина е той, това е Том Гордън. Защо е в Санфорд, за мен е мистерия, но това той. Добре. И, о, господи, очите му, същите както когато застива в решителния миг, тези очи… той се усмихва и казва, че… малко се е загубил. Пита дали не знам град на име Норт Беруик, как да стигне до там, и, о, господи, о, боже мой, аз цялата треперя. Не мога да кажа и дума. Щом си отворя устата, излиза тънко, сухо писукане, което татко нарича църкане на мишка, и само след огромно усилие мога да говоря, да звуча почти нормално и му казвам…“

Аз казвам, той казва, после пак аз, после той… Триша си мисли за това, което те биха могли да си говорят, докато караницата на предната седалка на комбито ставаше все по-ожесточена. (Понякога тишината е най-голямата благодат в живота, мислеше си Триша.) Тя все още съсредоточено гледаше подписа върху козирката на своята бейзболна шапка, когато майка й зави в паркинга. Триша е все още нейде далеч, („Триша е в своя собствен свят“, както казваше баща й), Триша все още не осъзнава, че в обикновената структура на нещата има скрити зъби, но съвсем скоро щеше да разбере. Тя беше в Санфорд, а не в зона TR-90. Тя беше в градския парк, а не при началната точка на Пътеката на Апалачите. Тя беше с Том Гордън, Номер 36, и той предлага да й купи хот-дог в замяна на упътването към Норт Беруик.

О, какво щастие.

Майка й и Пийт си дадоха малка почивка, когато извадиха своите раници и плетената кошница на Куила от багажника на колата; Пийт дори помогна на Триша да сложи своята раница на гърба, като затегна една от каишките, и тя за момент глупаво си помисли, че нещата са вече добре