Фредерик Пол - Гейтуей III

———————————————

Аз не познавам Джел-Клара Моинлин от времето, когато Робин е бил романтично влюбен в нея. Всъщност тогава не познавах и Робинет Бродхед защото той е бил твърде беден, за да си позволи такава сложна информационно-търсеща програма като мен. Макар че не мога непосредствено да изпитвам физическа смелост (както не изпитвам и физически страх), оценявам високо тяхната. Невежеството им оценявам също толкова високо. Те не са знаели каква е тягата на корабите със свръхсветлинна скорост. Не са знаели как действа навигационната система, нито как да използват уредите за управление. Не са можели да разчитат хичиянските карти, Всъщност не са разполагали с такива карти, защото те са били открити цяло десетилетие, след като Клара е била засмукана в черната дупка. За мен е учудващо колко много може да постигне обикновената телесна интелигентност с толкова малко информация.

———————————————

Когато се притесни достатъчно много в библиотеката, Клара се разходи из Гейтуей, за да разгледа настъпилите промени. Астероидът бе станал по-безличен и по-цивилизован. Имаше много търговски предприятия. Супермаркет, верига заведения за бързо хранене, стереотеатър, фитнес център, красиви туристически пансиони, блестящи магазини за сувенири. На Гейтуей вече имаше какво да се прави. Но не и за Клара. Единственото нещо, което действително привлече нейния интерес, беше игралният дом във вретеното, на мястото на „Синият ад“. Но такива удоволствия тя не можеше да си позволи.

В действителност не можеше да си позволи почти нищо и наистина бе потисната. Женските списания за нейната възраст бяха пълни с малки хитрости за преодоляване на депресията… наричани глупости: „Почисти си мивката. Повикай някого по пиезовизията. Измий си косата.“ Но тя нямаше мивка, а и кого можеше да извика по пиезовизията? След като си изми косата за трети път, Клара започна отново да мисли за „Синият ад“. Няколко малки залагания, реши тя, няма да навредят на бюджета ми. дори да загубя… това само ще означава, наистина, да си позволя за кратко едно, две дребни удоволствия…

След единадесетото завъртане на рулетката тя остана без нито един цент.

От казиното излизаха група туристи от Габон, смееха се и се препъваха. Зад тях, на късия тесен бар, Клара видя Доли. Отиде при нея и каза:

— Ще ми поръчаш ли едно питие?

— Разбира се — отвърна Доли без ентусиазъм и направи знак на бармана.

— Освен това ще можеш ли да ми заемеш малко пари?

Доли се засмя изненадана.

— Загуби всичко на рулетката, нали? Но и сега заложи на погрешно число! Нямаше да мога да си купя и едно питие, ако няколко туристи не ми бяха подхвърлили малко жетони за късмет. — Доли плати уискито с лед, раздели рестото на две и бутна половината към Клара. — Можеш пак да поискаш от Уон — каза тя, — но сега той не е в особено добро настроение.

— Не ми казваш нищо ново — отвърна Клара, като се надяваше, че уискито ще повиши настроението й. Не можа.

— Искам да кажа, по-лошо от обикновено. Мисля, че отново ще изпадне в ужасно състояние. — Доли изхълца и погледна изненадано.

— Какво ти е? — попита без желание Клара. Тя съзнаваше съвършено ясно, че след като е попитала, момичето ще й каже, но предполагаше, че това все пак е някакъв начин да се отплати за разделеното ресто.

— Рано или късно ще го хванат — отговори Доли и отпи от чашата си. — Той е такъв глупак да идва тук, след като можеше да те остави на всяко друго място и спокойно да си яде парите.

— Е, аз лично предпочитам да съм тук, отколкото на всяко друго място — отвърна Клара и се зачуди дали бе вярно.

— Не ставай глупава. Той не го направи заради теб. Направи го, защото мислеше, че може да се измъкне с всичко, което е взел. Защото е глупак. — Доли впи мрачен поглед в чашата. — Той дори прави любов като глупак. Глупак, ако разбираш какво искам да кажа. Дори секс прави глупаво. Идва при мен, давайки си вид, че се мъчи да си спомни комбинацията, с която се отключва шкафчето за храна, например. А след това ми сваля дрехите и започва да бута тук, да пъха там, да извива другаде. Мисля, че трябва да му напиша наръчник за правене на секс. Глупак!

Колко питиета изпи с жетоните на Доли Клара не знаеше… във всеки случай, не малко. По някое време Доли си спомни, че трябва да купи шоколадови сладки с орехи и ликьор-шоколад. А след това, докато се разхождаше сама, Клара почувства глад. Причината беше миризмата на храна. Бяха й останали някакви пари от рестото на Доли. Не бяха достатъчни за свястна храна и във всеки случай по-разумно бе да се върне в стаичката си и да изяде готовата храна, но какъв бе смисълът да продължава да е разумна? Освен това миришеше наблизо. Тя мина през някаква арка от хичиянски метал, поръча си типовото меню за деня и седна близо до стената. После разтвори с пръсти сандвича, за да види какво яде. Може да беше и изкуствена храна, но не бе от мините за храна или от морските стопанства, както по-рано. Не беше лоша. Във всеки случай, не много лоша, макар че точно тогава ястията, за които можеше да се сети като наистина вкусни, не бяха много. Ядеше бавно и анализираше всяка хапка, не защото храната изискваше това, а защото по този начин можеше да отложи следващото пешо, което трябваше да направи, а именно да помисли как да прекара останалата част от живота си.