Фредерик Пол - Гейтуей III

Уон не беше просто неприятна личност… о, вината за това не бе негова, разбира се (да, да, Зигфрид, зная… махни се от главата ми!). Той бягаше от правосъдието или щеше да бяга, ако се знаеше какво бе отмъкнал от хичиянските артефакти.

Когато каза на Уолтърс, че е богат, той не го излъга. Уон имаше законно право върху много от хичиянската техника, просто защото майка му го бе родила в хичиянска среда, без други човешки същества, с които да общува. Когато съдът намери време да се занимае със случая, това му донесе много пари. Но Уон смяташе, че има право върху всичко хичиянско, което бъде открито и официално не е регистрирано. Той си присвои един хичиянски звездолет… всички знаеха за него… но подкупи адвокатите, които защитаваха интересите на „Гейтуей Корпорейшън“ и делото бе прекратено. Взе също и някои хичиянски устройства, които не бяха широко достъпни, и ако някой знаеше какво точно представляваха, случаят щеше спешно да се разгледа в съда и Уон вместо досадна личност, щеше да бъде обявен за обществен враг номер едно. Така че Уолтърс имаше всички основания да го мрази, макар че, разбира се, той не изхождаше от тези съображения.

Когато на следващата сутрин отиде при либийците, те бяха махмурлии и раздразнителни. Уолтърс обаче бе по-зле от тях, макар да не беше пил предишната вечер. Това беше и част от причината за лошото му настроение.

Неговите пътници не го попитаха нищо за предната нощ. Всъщност те почти не приказваха, тъй като летяха над обширни савани, горски поляни и много рядко над ферми. Люкман и един от мъжете разглеждаха съсредоточено сателитни холограми с фалшив цвят на сектора, който изследваха, един от другите спеше, четвъртият просто гледаше през прозореца. Самолетът летеше почти изцяло на автопилот. През това време на годината нямаше сериозни атмосферни смущения и Уолтърс имаше достатъчно време да мисли за жена си. Бракът с Доли за него бе истински триумф, но защо след това не беше щастлив?

Доли бе имала тежък живот. Израснала в Кентъки без пари, без семейство, без работа… без никаква квалификация и може би без много ум в главата си… едно такова момиче трябвало да използва всичките си активи, ако иска да се измъкне от тази опушена страна. Единственият търговски актив на Доли била нейната външност. Добра външност, макар и фалшива. Стройна фигура, блестящи очи, но зъбите й не стрували. Четиринадесетгодишна тя започнала работа като танцьорка в един бар в Синсинати, но не й плащали достатъчно и за да преживява, щяло да й се наложи да продава тялото си. Доли не желаела да го прави. Тя щадяла себе си. Опитала се да пее, но нямала глас. Освен това тя пеела без да движи устните си, за да не се виждат редките й зъби, от което приличала повече на вентрилок 9 9 Човек, използващ изкуство на говорене, при което гласът се чува като идващ не от говорещия, а от друг източник. — Б.пр. … и когато един клиент, когото тя отблъснала, се опитал да я уязви, като й го казал, в главата й неочаквано просветнало. М.К. се смятал за комик в този клуб. Доли си платила с пране и шиене за няколко комедийни номера, направила си кукли, проучила всички куклени представления, които давали по пиезовизията, намерила още и на касети и направила първия си опит на последното за нея съботно представление, тъй като от неделя на мястото й идвала друга певица. Представлението не пожънало голям успех, ала новата певица била още по-лоша и уволнението на Доли се отсрочило. Така изкарала две седмици в Синсинати, един месец в Луисвил, почти три месеца в малки клубове извън Чикаго… Ако ангажиментите били един подир друг, Доли щяла да е доста добре, но между тях имало седмици и дори месеци на бездействие. Все пак не гладувала. А когато дошло време да отлети на планетата Пегис, много от слабите места в пиесата били изгладени от често враждебно настроената или от пияна публика, така че пиесата придобила приемлив вид. Заминаването за Пегис бил отчаян ход, защото за да плати пътя, трябвало писмено да преотстъпи тялото си. На Пегис „звездите“ също не се радвали на голям успех, но положението й не било по-лошо от онова на Земята. Тя вече не пазела тялото си така педантично, но и не разточителствала много. Когато срещнала Оди Уолтърс Младши, той й предложил най-високата цена, предлагана й някога… брак. Така Доли се омъжила. На осемнадесет. За мъж, два пъти по-възрастен от нея.

Животът на Доли в действителност не беше много по-тежък от живота на когото и да било на Пегис… като не броим, разбира се, хора като нефтотърсачите на Оди. Те, или техните компании, бяха платили пълната такса за полета до планетата Пегис и всеки от тях положително имаше в джоба си платен билет за връщане.