Милан Асадуров - Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))

— Ето виждаш ли. И до ден днешен не проумявам откъде той знаеше за съществуването на Челопеч. Наистина там открай време има златна мина и може би просто край всички находища на злато по света и до ден днешен някой му дължи по два-три гроша с лихвите. Иван Фьодорович, който минаваше за един от най-великите географи и пътешественици по онова време, авторитетно заяви, че Миша е пълен профан във фонетиката и транскрипцията. Аз тутакси се съгласих с него, като мислено прибавих и други области. Убеден, че останалият свят само временно не е част от Руската империя, Иван Фьодорович назидателно взе да обяснява как името ми ясно показвало, че съм субект от кавказка националност, а в Кавказ Челопеч се произнасяло Чечня и точка по въпроса. След което той тържествено нареди на писаря да бъда записан в аналите на експедицията като Харитон Харитонович Айвазовски — велик поет от Чечня.

Лицето на Ана-Мария се озари от милиони светлинки като небето на Нова година. Та нали след планините и морето тя най-много обичаше поезията. Хък си помисли, че засега се справя добре. В това блажено настроение, до което я докара, тя по-лесно щеше да преглътне горчивия хап, който я очакваше след малко. За миг дори си помисли да си спести някои откровения, но тогава историята щеше да прозвучи неубедително и женската интуиция на Ана-Мария, съжителстваща в гнетяща симбиоза с компютъра й, мигом щеше да го разобличи. Така че продължи отдалече с хрисим глас:

— Когато не си почивал почти триста години, дори деветмесечният преход от Кронщат, покрай нос Хорн, та почти до средата на Тихия океан може да ти се услади. Е, имаше и някои дребни неудобства като изключително мъжката компания например, но аз бях свикнал от предишните си плавания, та се сетих за тях едва когато на 7 май 1804 г. стигнахме до Нуку Хива и за първи път зърнах жената на вожда в прекрасната долина Тайохае.

Ана-Мария се размърда, но ловко прикри интереса си, като заоправя възглавницата под кръста, и невинно попита:

— Не разбрах. Жената или долината беше прекрасна?

Хък се направи, че не я чува и поде с въодушевлението на рекламен агент:

— Преди два века, скъпа, Нуку Хива беше вълшебен остров. Ако не броим дъждовния сезон, всичко беше като в туристически справочник: триста шейсет и пет дни слънце, свеж пасат, мек като коприна вулканичен пясък, кристално чиста вода, зрели банани, портокали, ананаси, папая, манго, тапо-тапо, утоляващи и глад и жажда, които сами падат от дърветата право в устата ти. С една дума — рай.

— Рай, който си имаше и Ева, и ябълката, и змията, и само чакаше своя Адам. Така ли? — иронично подметна Ана-Мария, отегчена от изброяването на екзотичните за пазарите в Източна Европа плодове. А то явно беше предназначено да отвлече вниманието й от прелестите на дамата!

— Да, скъпа — преглътна Хък забележката, като гледаше да не я дразни. — И ролята на Господ, както прекалено често взе да се случва през последните два-три века, беше поверена на руския император. Той с характерната мащабност на Велика сила организира цяло околосветско плаване с два ветрохода, за да ме закара там. Така в новото издание на Библията Адам се казваше Харитон Харитонович Айвазовски, а Ева — Айша ибна Абу Насър Ал-муминин. Това беше истинското й име, което научих по-късно в Чечня. А хората на вълшебния остров Нуку Хива я наричаха по-простичко: Нуикаумеаматератавахйне. На местния жаргон това ще рече „Дъщеря на морето“. И не си мисли, че името й представляваше най-обикновена метафора. Тя го дължеше на факта, че беше единствената оцеляла от някакъв арабски кораб.

Ана-Мария го изгледа невярващо:

— Какво е търсил той пък там? Ако искаш да знаеш, в географските енциклопедиите не се споменава за никакви арабски кораби по това време в Тихия океан.

— Това е било местно плаване, скъпа. Корабът всъщност тръгнал от Малака, а екипажът му бил от потомци на арабските преселници в Западна Индия. Нали разбираш, скъпа, в онези години само европейците се конкурираха кой ще направи по-велики географски открития. Останалите отдавна бяха открили целия свят и си живееха в него.

Но дори и остроумието му не го спаси. Ана-Мария не издържа и го сряза:

— Престани да изместваш темата и направо кажи онази с дългите имена по-красива ли беше от мен?

Хък реши да кара през просото:

— Не, скъпа. Арабската принцеса бе мое същинско женско копие, но без мутациите. Нещо като женски първообраз. Е, не беше направена от реброто ми, но и тя идваше от океана. Лошото бе, че в този рай не бяхме сами.