Милан Асадуров - Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))

— Обожавам чувството ти за хумор — подметна Ана-Мария, като изобщо не направи опит да прикрие иронията в гласа си. Вече нямаше нови данни за компютъра, а само сексуален буламач.

— Все пак имаше един проблем, скъпа — настърви се Хък от нейната язвителност. — Удвоеният брой на мъжете доста точно отговаряше на необходимите участници в „шведска тройка“, но тъй като патриотично настроените екипажи признаваха само руската „тройка“, трябваше с нещо да им се отвлече вниманието, докато чакаха реда си за единствения естествен акт, признат от Бога, Царя и Отечеството. Ненаситният за слава Иван Фьодорович уреди с вожда ново, вече международно състезание, този път по надпяване с оди чрез отстраняване. Свободните от вахта моряци с напевно отчаяние четяха моите произведения от последната година, а островитяните, доста облекчени в съпружеските си задължения, пееха с хазартна възбуда внушените им от мен оди, тъй като този жанр не беше познат на Нуку Хива.

— Обожавам и славолюбието ти!

В гласа на Ана-Мария несъмнено се таеше заплаха за семеен скандал. Тя вече открито демонстрираше раздразнението си. Хък не можеше да я познае. Беше й описвал почти всичките си (около двеста) любовни истории и Ана-Мария винаги много се забавляваше. Какво й ставаше сега? Дали пък смразяващото съчетание от женската й интуиция и компютъра не й подсказваха, че този уж мимолетен флирт не е бил съвсем безобиден, щом след цели два века Хубавата Елена от Нуку Хива можеше да стане повод за война.

— Жената на вожда по право се падаше на Иван Фьодорович, но той не се престраши, горкичкият — отчаяно продължи Хък.

Ана-Мария усети как той се изкушава да надникне в главата й. Преди време, когато си разкриваха един на друг по-необикновените способности, в изблик на глупави чувства Хък й обеща никога да не го прави. Тя само тръсна глава и попълзновенията му мигновено секнаха.

Хък сведе очи пред гневния й поглед, докато прехвърчалите искри изтлеят. Използва паузата да си придаде невинен вид, рече си наум: „Мечка страх, мен не страх!“, вирна глава и изплю камъчето:

— Нали разбираш, скъпа. Човекът беше не само немец по душа, но и чист пуритан. Все пак, за да не обиди вожда, приемаше Ева в каютата си и тутакси се оттегляше с корабния дневник в ръка, като ме оставяше аз да изпълнявам дипломатическия ритуал. Вече ти е станало ясно, че бях затрупан от задължения и това продължаваше седмици наред, без никой от участниците да се умори. Не се оправдавам, а само ти обяснявам как се стигна до фаталния ми пропуск.

— Не се оправдаваш ли? Я се погледни в огледалото! Защо никога не си ми разказвал тази покъртителна любовна история? И престани да ме гледаш така хрисимо! Мразя да ме гледаш така.

Ана-Мария едва сдържаше гласа си само една октава по-високо от обичайното, съвсем като ония жени на ръба на нервна криза на Алмодовар. Явно това, че бе премълчавал единствено тази любовна история досега, щеше да му излезе през носа.

— Ами не съм я споменавал, защото тази идилия свърши много бързо, скъпа. Проклетото ми честолюбие естествено ме направи финалист от руска страна в състезанието по надпяване с оди — опита се да позамаже работата Хък, изтъквайки поетичните си способности. — Признавам, че не беше никак сложно, като се има предвид, че аз създадох правилата на играта и аз влагах репликите в устата на състезателите от двете страни. За противник си бях избрал брата на вожда, който най-вече ми подхождаше по ранг. И наистина стана оспорвано състезание. При тези условия нямаше как да не победи „Най-великият поет на Чечня“.

Хък млъкна многозначително, но напрегнатият взор на Ана-Мария изобщо не се стопли:

— Давай! Защо си глътна езика?! Екзотичната ти любовница, разбира се, беше в централната ложа, нали?! И възторжено аплодираше доблестния победител! Продължавай, де! Накарай ме да изпия отровната чаша до дъно, гаден, подъл, потаен негоднико. Какво ми се правиш на ни лук ял, ни лук мирисал!

— Да, да — обърка се Хък от пороя необичайни епитети, които Ана-Мария бълваше с лекота. — Тъкмо за чашата ми беше думата. Докато траеше състезанието някой открадна златната чаша, оставена за малко без обществен и телепатичен надзор! И стана тя една! Направо чист късмет ни спаси от участта на уму — ритуалните печени прасенца. Вахтата на нашите кораби беше удвоена поради щормово предупреждение. Пък и трябва да ти призная, че повечето слушатели бяха от полинезийците, а сред нашия екипаж имаше един-единствен истински любител на одите и той, горкичкият, загина пръв. Някакъв туземец го халоса с боздуган.