Лоис Бюджолд - Проклятието на Шалион

Той се смути дълбоко.

— Милейди, вече не съм светец, и със сигурност не съм бог, за да раздавам благословии. — И все пак… той не беше и царевна, а беше отишъл в Ибра като пълномощник на такава и беше сключил обвързващ договор от нейно име. „Богиньо на Пролетта, ако някога съм ти служил, върни ми сега дълга си към мен“. Облиза устни. — Но ще се опитам.

Наведе се напред и сложи ръка върху бялото чело на Иста. Нямаше представа откъде дойдоха думите, но въпреки това ги изрече:

— Това е истинско пророчество, истинско като твоето. Когато душите се въздигнат окрилени, твоята не ще бъде отхвърлена или низвергната, а ще краси като награда божествените градини. Дори и тъмнината ти ще бъде съкровище тогава, а цялата ти болка — осветена.

И затвори рязко уста, обзет от вълни на ужас. „Добре ли е, зле ли е, глупак ли съм аз?“

Очите на Иста се напълниха със сълзи, които не потекоха. Ръката й, която лежеше с дланта нагоре върху коляното, се сви на чашка и застина така. Тя сведе глава в несръчно примирение, тромаво като дете, което прави първите си стъпки, и с треперлив глас каза:

— Справяте се много добре, Казарил, за човек, който твърди, че е аматьор.

Той преглътна, кимна на свой ред, усмихна се, излезе от стаята и избяга на улицата. Когато пое нагоре към замъка, крачката му се удължи, въпреки стръмното нанагорнище. Неговите дами го чакаха.

© 2001 Лоис Макмастър Бюджолд

© 2003 Милена Илиева, превод от английски

Lois McMaster Bujold

The Curse of Chalion, 2001

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2004

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1316]

Последна редакция: 2009-12-06 12:47:23