Л. Хабърд - Планът на нашествениците

Очевидно всичко, което са направили, било да стигнат до външните слоеве на земната атмосфера, да вземат проби от нея, да направят няколко проверки и снимки и да се върнат — нещо, което е правено стотици, ако не и хиляди пъти.

Джетеро Хелър се приземил в Патрулната база и предал записите и отчетите си.

Според процедурата копие от тези отчети идва и в Координирания информационен апарат, а оригиналът, разбира се, безгрижно бавно се придвижва нагоре по командните етажи на флота.

Но тогава — за пръв прът и за мое безутешно отчаяние — тази процедура бе нарушена. Някакъв си отчет. Един-единствен глупав отчет за нищожна разузнавателна задача на една-единствена глупава планета и ето ме в затвора, описващ престъпленията си.

Разбира се, нещата не се развиха толкова бързо и просто. Първо трябва да прочетете ужасяващия разказ за „Мисия Земя“.

Спомням си как започна всичко.

Половин час след залез слънце в онзи съдбоносен ден един страж от апарата ме вмъкна в цялата тази бъркотия. Беше надвечерието на почивните дни в Империята: всички служби се затваряха за цели два дни. Спомням си всичко твърде ясно. С мои приятели бяхме замислили пътешествие до Западната пустиня, за да се поотпуснем. Бях облечен в изтъркан ловен костюм. Току-що се бях качил в моя аерокар и си отворих устата да заповядам излитане на пилота, когато вратата се отвори с трясък и стражът настойчиво ме покани да изляза.

— Нашият началник Ломбар Хист ми заповяда да ви отведа при него веднага! — Жестовете му издаваха паника.

Повикването при Ломбар Хист винаги събужда ужас. Непоколебим тиранин на Координирания информационен апарат, отговорен само пред Лорда на Външното управление и пред самия Велик съвет (но почти не се случваше да отговаря за каквото и да било), Ломбар Хист властваше над своя собствена империя. Махване с пръст, почти незабележимо кимване с глава — и хора изчезваха или умираха. Стражът естествено нищо не знаеше за причината за повикването и ние пухтяхме с най-високата си скорост през гаснещия зеленикав здрач. Блъсках си главата, опитвайки се да си спомня какво съм направил или какво не съм направил, което би могло да се вмени във вина на един второкласен чиновник от апарата. Нищо не открих, но въпреки това ми се гадеше, имах лошото предчувствие, че внезапно съм изправен пред повратна точка в живота си. И събитията напълно потвърдиха правотата ми.

Десетината години, които бях прекарал дотогава в апарата, по нищо не се отличаваха от кариерата на всеки друг младши чиновник в тази организация. След като завърших Имперския военен колеж — както Ваша светлост вече несъмнено е открил — последен в класа и ме обявиха за неподходящ да заема пост във флота, бях пратен в Шпионското училище. И там не се справих особено добре, после ме назначиха като служител от най-долен ранг в най-долната служба на Империята — апарата.

Както знаете, в тази пропаднала служба има малко истински офицери, затова всеки от тях командва огромна маса от частни войски на апарата, от доносници и шпионски групи.

Всеизвестно е, че апаратът получава копия от всички установявания на личността, арести, следствия, лишавания от права и от свобода, извършвани от местната и от военната полиция. С други думи, милиардите различни досиета, пръснати из другите администрации на Империята, съществуват и в апарата. Вие, както всеки друг, може би сте осведомен за това, но може би не знаете защо е така. Затова сега ви предоставям ценна информация.

Апаратът използва тези досиета, за да набира собствените си хора. С убийците, с най-гнусните престъпници, които могат да бъдат открити там, се установява връзка и те се привличат на работа при нас. Очевидно е, че досиетата се използват и за изнудване, което изяснява защо апаратът толкова рядко е осъждан или заставян да обяснява действията си като организация, защо винаги му се предоставят огромни средства и защо никой не задава въпроси. Между другото бих предложил, ако се обсъждат действията на правосъдието срещу нашата служба като цяло, за да бъдат предотвратени насрещни удари и незаконен натиск, първо трябва да бъдат изискани и конфискувани всички досиета за явното и тайното минало на хората. Но аз съм сигурен, че Ваша светлост вече е помислил по този въпрос.

Както и да е, кариерата ми в апарата не се различаваше от тази на другите добросъвестни офицери. Ако въобще може да се каже, че имам някаква дарба, правеща ме подходящ за подобна работа, това е склонността ми към езиците — научавам ги доста лесно. Моята способност да говоря английски, италиански и турски (това са три от езиците на Земята) беше най-важната причина за назначаването ми като началник на Отдел 451.